Проблемите на някои дружества с емитираните от тях облигации датират отпреди повече от година. До най-тежко положение се докара пловдивският производител на парфюмерия и козметика Ален Мак, който трябва да изплати част от дълговете си предсрочно заради невъзможността да изплати лихвите по двата си облигационни заема. Балканкар Заря пък иска да пусне нова емисия акции, въпреки че вече има отрицателен капитал, за да изпълни условията на облигационерите. В края на януари Алма тур стана поредната компания, която поиска разсрочване на плащанията по облигационната си емисия заради затруднения. Ще има ли още проблемни емисии, до какво може да доведе задлъжнялостта на компаниите и какво ще бъде поведението на инвеститорите - коментира Бончо Иванов, портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт.

Кои са проблемните облигационни емисии на пазара в момента?

Не следя от близо казусите с проблемните емисии, актуални точно към момента. Всеки на пазара, обаче, знае за проблемите при Ален Мак и Балканкар Заря. Факт е, че много от локалните компании, включително и те, подцениха силата на сегашната криза, въпреки че за нея се говори повече от две години. Такива компании реализираха много “не”-та през този период - не намалиха разходите си, не преструктурираха дълговете си превантивно, не предприеха мерки за намаление на междуфирмената си задлъжнялост или смяна на финансовия си модел на пласиране на стоките си и т. н.

Сегашната кризисна ситуация ще доведе до анексиране и дори дефолтиране на не малък брой облигационни емисии у нас. Годината дори започва леко, а конюнктурата е тежка, при много дружества ликвидността свършва бързо, особено когато има големи  разходни или кредитни плащания. От тази гледна точка може във всеки  един момент по-задлъжнелите дружества или такива с нерегулярни парични потоци да изпаднат в ликвидни проблеми.

Какви са възможностите за рефинансиране? До какво ще доведе емисията на нови облигационни емисии и на емисии акции, още повече, че някои от проблемните дружества вече са с отрицателен капитал?

При проблемни емисии, облигационерите първо трябва да дискутират със собствениците на компаниите как да се излезе от ситуацията и дали е въпрос на време.

В такъв момент при компании с бизнес, който върви, облигационерите трябва да влязат в ролята на своеобразен “бизнес ангел”, който гъвкаво да подпомага и надзирава мениджмънта. Това е по-лесният вариант, при който облигационерите държат правото на съществуване на “жива” компания. Това в повечето случаи допринася за по-добрата доходност за облигационерите, изискано при “анексирането” на емисията. Тази проявена гъвкавост на облигационерите обикновенно е съпроводена с нов план график на емисията, допълнителни ангажименти, като увеличаване на купонната лихва – в зависимост от маржините на компанията, или да се достигне до нова подпомагаща емисия. Тази нова емисия често се записва от същите облигационери, с цел изплащане на цялото или частично плащане по стария заем,  съпроводена с допълнително обезпечение и обикновенно с крос-дефолт клауза към предходната емисия, т.е. да платим на себе си, но при по-голяма сигурност. Има и други теоретични варианти, като стратегически дялов участник, друг рефинансиращ кредитор и др., но към сегашната действителност мотото е да помогнем сами на себе си по най-безболезнен начин. 

При по-трудния вариант компания, която видимо не може да съществува и да обслужва кредитите си, изходът е само един – тежката процедура по ликвидация. Това според мен важи в пълна сила за емитенти, на които е правена веднъж отстъпка.        

Има ли действително предприятия, които са заплашени от неплатежоспособност заради задлъжнялостта си към облигационери, каквито опасения бяха изразени от старана на Ален мак? Има ли заплаха за други емисии облигации и каква е тя?

Ален мак е емисия извън инвеститорският ни интерес, но от общо достъпна информация е видно, че и там е правена първоначална отстъпка, която не е оползотворена, а изходът в такива ситуации е болезнен и за двете страни. Доброто на сегашната криза е очистващият ефект от неефективни бизнеси, чието “вегитиране” в повечето случаи не създава макростойност в дългосрочен аспект за никой.

Като се има в предвид изобилието от неконкурентни бизнес модели в България смея да твърдя, че ще видим фатални преговори с кредиторите.

Един от вариантите за излизане от такава тежка ситуация е да се намери рисково настроен инвеститор, който да влезе във владение с откупуване на дисконтираните задължения и да търси съживяване на компанията.    

Как се движи инвеститорският интерес към облигациите на пазара? Все пак, когато миналата година и Балканкар Заря стана поредното дружество с проблеми, анализаторите бяха особено обезпокоени от затрудненията на редица компании?

Ликвидността на облигационния пазар в момента е твърде ниска, но това няма как да ни изненада, защото тя хикога не е била висока. Според мен инвеститорите не са оттеглили интереса си към облигациите. Бих определил сегашната ситуация като стриктно рисково пресяване със завишени критерии за доходност. Ако фундаменталните постановки на дружествата са добри, работят добре, в добър приоритетен сектор и този кредит им е необходим за балансираното им бъдещото развитие – няма проблем да не им се даде.

Кои са приоритетните сектори, към които биха се насочили инвеститорите?

Приоритетни сектори, независимо дали говорим за микро или макро ниво, са тези, които мислиш, че можеш да развиваш добре. Мисля, че е време страната ни да престане с “набедените” приоритетни сектори за сметка на доказаните исторически такива. Един пример за пренебрегван, но с голям потенциал, сектор е този на селското стопанство. Ако се огледаме ще осъзнаем, че това е едното бутало на мотора, който би генерирал стабилен средносрочен и дългосрочен ръст на страната ни. Не е тайна, че този сектор не е рационален спрямо развитите страни, но именно тук се очакват сериозни регулаторни и оперативни (например комасационни) промени, т.е. ще се генерира растяща стойност.