На пазар, на който дружества често "забравят" да публикуват отчети, случва се да спестяват важна информация, например за задлъжнялостта си, изкушават се да инвестират в свързани предприятия или пък са разследвани за пране на пари, от една седмица има Индекс на доброто корпоративно управление. Без да се опиянаваме от надежда, че той може да се превърне в истински стимул за подобряване на корпоративната култура на българските публични компании, използвахме случая, за да подчертаем най-любимите лоши практики на българските компании с помощта на финансовите анализатори, които ежедневно се сблъскват с поведението на дружествата, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса. От разговора с тях ще узнаете и какво е мнението им за това дали се е подобрил контрола над пазара през тази една година.

От няколко дни имаме индекс на компаниите с добро корпоративно управление. Да си поговорим обаче за недоброто корпоративно управление, на което често ставахме свидетели през годината. Кои са практиките, които наблюдавахте с притеснение през тази година?

Цветослав Цачев, Елана Трейдинг

Най-системната практика е забавянето на корпоративните отчети или съзнателното премълчаване в тях на много важни фактори. Много компании от своя страна предоставят информация на време, но се ограничават само с цифрите в отчета без да дават съществени уточнения за развитието на дейността им през изминал период.

Не е учудващо, че инвеститорите ги гледат много скептично в такъв случай. Много по-рядко има случаи, които се възприемат като директно погазване на правата на миноритарните акционери, каквото е прехвърлянето на активи.

Даниел Ганев и Георги Георгиев, Карол Капитал Мениджмънт

При разговорите ни с инвеститори – и у нас и в чужбина – установяваме, че порочните практики при корпоративно управление за жалост са се превърнали в емблема на българския капиталов пазар, по същия начин по който корупцията е най-често използваната дума за описание на икономиката ни.

Още по-лошото е, че в периоди на кризи тези лоши практики се засилват, както и стават по-видими – бавят се отчети, използват се изобретателни подходи за счетоводно отразяване на резултатите, прехвърлят се активи в ущърб на миноритарните акционери и пр. Манталитетът на собствениците и мениджърите се променя бавно, паралелно с узряването на пазара, но депресията в която е изпаднала борсата в момента не спомага за това.

Така или иначе, много по-реалистично е тези проблеми да бъдат забравени – при следващия силен бичи пазар, отколкото да бъдат изкоренени.

Владислав Панев, Статус Капитал

И тази година имаше достатъчно лоши практики. Проблемът с разкриването на важната информация за основни дружества на пазара пропъжда инвеститорите. Ние виждаме определени числа като печалби и загуби, но е редица случаи нямаме необходимата информация, за да преценим доколко те са реални.

В условията на възможностите за инвестиции навсякъде в Европа и по света обаче това е проблем не толкова на инвеститорите, колкото на самите компании. Прозрачното и честно управление само може да им съдейства да привличат интерес към себе си. Източването на активи чрез прехвърлянето им към други дружества пък може дори да е противозаконно и аз се надявам институциите да противодействат на подобна практика.

Имате ли забележки по отношение на разкриването на важна информация пред инвеститорите? Ето, през миналата седмица КФН обяви, че започва административни производства срещу 11 дружества на БФБ защото бавят или не публикуват въобще финасови отчети ...

Цветослав Цачев, Елана Трейдинг

Мога да направя сравнение между българската практика и информацията, която се подава от компании в САЩ, например. Изоставаме по качество, а не само по количествените параметри на подадените навреме отчети. Не става въпрос за съзнателна заблуда на инвеститорите или счетоводни измами, макар че такива случаи ще има винаги и навсякъде по света.

Отсъствието на информация за дейността на фирмата и за нейното развитие се прикрива с удобното обяснение за търговска тайна, но мисля, че става дума по-скоро за нежелание да се вложат усилия или дори за неспособност и липса на визия за развитието на компанията. Както се оказа и при доста дружества, които кризата е на път да заличи от списъка с работещи предприятия.

Имате ли забележки относно модерната практика да се създават нови дружества към вече съществуващи, при което да се извършва прехвърляне на основни активи , а с това да се създават предпоставки за източване на дадено публично дружество?

Това не е модерна практика, а основата на българския преход от държавна към частна собственост. Няма какво да се коментира, освен че контролът трябва да е на високо ниво, включително и след многото публикации в медиите.

Имате ли забележки към практиката по инвестиране в свързани дружества, каквато също наблюдавахме често на пазара през тази година? Колко сериозен е този проблем според вас?

Има една тънка граница и ако се премине, тогава тези инвестиции стават основата на пирамида. Използването им за изкуствени финансови печалби не може да продължава вечно. Не е проблем, когато става дума за преструктуриране на портфейл от активи в една група. Ако инвестициите са в неликвидни и непродаваеми активи, тогава съществува риск от неплатежоспособност при нужда от средства. Това може да е проблем за някой пенсионен фонд или застрахователна компания, които да посрещнат нарастващи плащания. За един холдинг много по-голямо притеснение са банковите заеми и задлъжнялостта като цяло – фалираха фирми, които не могат да покриват кредитите си, а не защото инвестират в свързани дружества.

Смятате ли, че в този смисъл контролът върху дисциплината на капиталовия пазар е подобрен или има още какво да се желае?

Винаги има какво да се желае, защото винаги ще има хора, които искат да заобиколят законите. Стартирахме преди години от нулево ниво, така че още сме далеч от съвършения контрол.

Даниел Ганев и Георги Георгиев, Карол Капитал Мениджмънт

КФН правят немалко усилия в тази посока, но каквото и да е законодателството, навсякъде по света регулаторът обикновено играе догонваща роля, а не превантивна – вижда се от последните примери за злоупотреби в големите инвестиционни банки и закъснелите „ringfencing” инициативи за разделяне на банковия бизнес в големите финансови центрове.

Хубаво е, че на пазара в България вече има и ефективно работещи браншови асоциации – БАУД, БАЛИП, БАДДПО, АИКБ, АДВИБ - които също ще играят важна роля в усъвършенстването на законодателстовото и упражняване на саморегулация в съответните индустрии.

Владислав Панев, Статус Капитал

Контролът е подобрен в малка част. Адмирирам недопускането до търговия на регулиран пазар на емисии облигации на дружества в лошо финансово състояние. Промените в нормативната база също са по-скоро положителни. Това, което трябва да се направи обаче за връщането на доверието е много повече. В крайна сметка икономиките на някои държави работят добре и без силно развити фондови борси. Пример за това е Словакия. Все пак това е по-скоро изключение, отколкото правило. Институционалните инвеститори ще намерим нашите ниши за рационално управление на активите ни. За всички е по-добре обаче по-голяма част от тях да остават в България. Така че институциите и самите емитенти трябва да работят в тази посока.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!