DarikFinance.bg широко отрази дебатите по повод 12 години от въвеждането на валутния борд. Институт отворено общество съобщи, че подкрепата за системата на валутния борд у нас расте, като достига 55% сред българските граждани при намаляващ процент на неодобрение. Анализатори вчера обаче алармираха за поредните призиви за отмяна на борда, като предупредиха, че така се обслужват частни корпоративни интереси на затруднени лица. Лъчезар Богданов аргументира това пред DarikFinance.bg.

Откъде идват призивите за премахването на валутния борд?

Според мен от три страни. Едните са чисто интелектуални, академични упражнения, водят се всякакви дебати в академията, има свобода на словото, всякакви професори, учени, се изказват „за и против” фиксираните курсове. Т.е. текат подобни дебати, те са си постоянни, пишат се статии, хората спорят на страниците на вестниците.

Те не представляват опасност за борда обаче?

Винаги представляват заплаха, защото тези хора са четени. И може някакви други хора да харесат техните идеи.

Кажете и за другите групи.

Втората и третата група са политици и може би бизнесмени. Като разбира се има пряка връзка, защото бордът не може да падне без политиците. Неговото падане означава законова промяна, което означава мнозинство в парламента, което пък означава, че понеже бизнесът не може да го атакува директно, той трябва да го направи това през лобизъм. Пак казвам, това са основно хора, които смятат, че могат да вземат трактор и да върнат отвертка. Или ако са взели твърде много левови кредити и дължат в лева, мислят, че с една обезценка на валутата ще върнат по-малко и ще си закърпят положението. Това е чист корпоративен, личен интерес да живееш на гърба на другите.

Но ето, оказва се, че и девалвацията не дава полза, дори за бизнеса!

На макро ниво дебатът е съвсем друг. Доколко девалвацията стимулира износа, в кои страни, за колко време се стимулира и т.н. Ние видяхме, че нашият износ при сегашния фиксиран курс е много по-голям от този през 96 г.-97 г. при хиперинфлацията. Българската икономика вече 12 години с много по-високи заплати успява да изнася много повече. Очевидно фиксираният курс не ни е попречил да се развиваме, ако другите фактори са били налице.

Но аз се опитвам да сведа темата до съвсем микрониво. Има хора, това може да не е целия бизнес или дори не цялата индустрия, може да са няколко отделни предприемачи, които са тежко задлъжняли, които намират този начин за справяне. И ако те имат достатъчно силно лоби, ако достатъчно сериозно подкрепят такава идея пред българските политици това е заплахата.

Но политиците де допитват до вас...

Те се допитват до много хора.

Има ли наистина такава опасност?

Според мен е много малка, засега поне. Но нещата са динамични. Освен това, в една динамична, кризисна ситуация всички политици търсят магически и лесни решения, и това е лошо в много случаи. Защото много често магическите и лесни решения се оказват не толкова лесни и далеч не магически в дългосрочен план. Но пък това е тежестта на професията. А хората искат от тях действия от днес за утре и ефект вдругиден, всякакъв подобен тип политически рискове са възможни навсякъде по света. Въпросът е доколко ще има достатъчно широк консенсус в партиите това да не се случва, и доколко обществото ще бъде нащрек, за да сложи много висока цена. Т.е. всеки политик да знае, че извършва самоубийство, ако направи подобно нещо.

Преди два или три месеца пак казахте, че хората, които си мислят, че МВФ просто ще налива пари в държавата, просто грешат. От техните  думи сега излиза, че не са Ви чули...

Ясно е, че МВФ идва там, където фискът е затруднен. Където правителството е близко до неплатежоспособност. Фондът идва да го спаси, за да не настъпи официално, примерно мораториум по външния дълг, както направи България през 1990 г. Но за да го предотврати, МВФ налага някаква програма за реформа, която да позволи след първоначалната помощ, след една, две или три години да може държавата сама да обслужва задълженията си. Както и да може да се възстановят някакви макроикономически баланси в дадената страна. Това е ролята на Фонда и това той прави във всички развиващи се икономики. Или ще предугадим какво би ни казал МВФ и каквото казва на другите страни, ще го направим и ние или ще тръгнем надолу и той ще дойде със същите идеи, но вече ще бъдем в много по-тежко положение. А от там насетне, да се вярва, че Фондът ще налее пари, които ще се разхвърлят във финасовата система и те отново ще могат да финансират някакви ваканционни имоти в Слънчев бряг и т.н., или пък който е задлъжнял и не може да си плати кредита, и като дойде МВФ някоя банка директно ще му предложи овърдрафт с ниска лихва без обезпечение, и той ще може да си погаси стария дълг – това е утопия. С това не трябва да се злоупотребява. Който говори подобни неща, директно лъже хората и заблуждава тези, които се опитват да си съставят някакво мнение за ролята на МВФ.

По темата за еврозоната – отдалечихме ли се?

Не бих казал, че сме се отдалечили. Ясно е, че решението е политическо. Въпреки че за ERM2 решението е на ЕЦБ, но то пак е политическо. ЕЦБ не са някакви роботи, а са хора, които изпълняват някаква функция и защитават определени интереси и позиции. Това е. Ние трябва да дадем сигнал, че при нас всичко е наред, след което да бъдем найстойчиви. Да покажем, че за нас това е приоритет и че ще го гоним на всяка цена, след като отговаряме на условията. Това е ходът.