Вчера на пресконференция министърът на финансите Симеон Дянков съобщи, че предстои ревизия на бюджетите за 2008 и 2009 година. Причина за ревизията е негативният фискален ефект, предизвикан от анексите към 150 договора, сключени от правителството на тройната коалиция, който се оценява на близо 2.15 млрд. лв.

Освен това, кабинетът се отказва да кандидатства за "чакалнята" за еврозоната през тази година заради бюджетния дефицит. Оказа се, че той всъщност е бил 3.7% за миналата година и надвишава регламентираните в Пакта за стабилност ирастеж 3 на сто.

Според Дянков пък, от Брюксел могат да стартират и наказателна процедура срещу България заради обявения свръхдефицит.

Какви последствия може да има решението на кабинета за икономиката ни и заплашена ли е България от гръцки сценарий коментира икономистът Лъчезар Богданов пред агенция Фокус.

 

Г-н Богданов, какъв е вашият коментар на обявения от министър-председателя отказ от членство в Еврозоната на този етап?

Членството в еврозоната е едно от малкото неща, които бяха възможни в период на криза като цел и като някакъв относително приемлив шанс за успех, от една страна.

Членството в еврозоната е своего рода дисциплинираща цел към вътрешната политика. Едно правителство, което се ангажира с тази цел политически, казва на света и на всички граждани, че то ще изпълнява определени правила, ще изпълнява една определена програма, ще налага една бюджетна дисциплина, ще прави определени реформи, за да постигне тази си цел. Когато то се откаже от тази си цел, директно на практика то казва на всички, че се отказва от всички мерки, които някога е предприело.

За мен това е доста голяма грешка, грешка е по отношение и на факта, че нищо не се печели от това в момента България да обяви, че няма да подаде кандидатура. Не виждам никаква политическа печалба.


Днес /бел. ред. – вчера, 9 април/ бе съобщено, че ни очаква евентуално наказателна процедура във връзка с натрупания свръхдефицит.


Не виждам никаква връзка – България не е член на еврозоната, от друга страна това не е свърдефицит, нали всички други страни в Европейския съюз, без Швеция и Германия, имат по-голям от този дефицит, който бил реално в размер на 3,7% от БВП. Така че това е доста странно намерение да се обяви това.

Според мен, това е превантивен ход, за да не излезе новина от Брюксел, че по европейската методология на Евростат бюджетният дефицит е по-голям, отколкото сме декларирали. Тъй като трябва да сключим и всички подписани и поети ангажименти по договори през миналата година, правителството превантивно се самобичува и казва колко е зле, за да държи инициативата. Това всъщност е някаква пиар победа – опит лошата новина превантивно да се консумира отвътре, а да не чакаме критика отвън и тогава правителството да бъде в защитна позиция. Това е пиар стратегия, която аз не бих се наел да коментирам.

Въпросът е по отношение на фактите какво се прави. Факт е, че към момента българското правителство има бюджетен проблем тази година и трябва нещо да направи за него. Трябва да се взимат мерки, а от друга страна правителството трябва да прави политики, които вдъхват доверие в България като място, където е добре да се живее, да се прави бизнес и да има стабилност. Правителството трябва да се занимава с тези неща, но вече даде заден ход с декларирания отказ от кандидатурата в Еврозоната.

Като че ли започва много сериозен отпор – вътрешен в самото правителство и срещу мерките за възстановяване на бюджетната дисциплина. Министерство на екологията се опитва да бламира една от мерките, а именно да се използват приходите от продажби на емисии за балансиране на бюджета. Това са реалните дела, които реално правят политиката през 2010 година.

Всъщност, ние сега ще признаем, че е имало повече договори, за които не е имало пари през 2009 година. Това ние си го знаем и без правителството да го каже за Евростат, така че това не е новина, това е консумиран факт. Пазарите вече са отчели този проблем. Въпросът е да не създаваме нови такива ситуации с политиката от тук нататък. Мен това ме притеснява, че започва да се случва.


Виждате ли последователност в икономическата политика на правителството?


Честно казано не. Мисля, че им липсва твърда воля за постигане на няколко важни и значими цели едната, от които е членството на България в еврозоната, а другата е запазването на фискалната дисциплина. Разбира се, и купища реформи в различни сфери, но там като че ли се изисква малко повече дебат.

Но по отношение на еврозоната и запазването на финансовата стабилност би следвало тези цели да се възприемат като абсолютно универсални и приемливи за цялото правителство, ако то разчита да съхрани стабилността в страната и шансовете да има някакво нормално развитие в следващите години. Много от действията, които предприемат, и разбира се от това, което се говори, са насочени срещу тези две теми.
В момента правителството само бламира част от мерките, които в момента дори не се критикуват. Например, има много мерки, по които правителството получи съгласие и от синдикатите и работодателите, но позицията им като цяло не е много критична към този момент именно към тези мерки и въпреки това правителството само се отказа от тях или действа колебливо. Това е абсолютно необяснимо от политическа гледна точка. На практика то само си спира реформите и мерките без да има кой знае какъв натиск, без да има един човек излязъл на улицата да протестира. Без никакъв обществен и публичен натиск правителството забавя или отлага или показва колебание в мерки, които на пръв поглед изглеждаха консенсусни и вече приети.


Заплашена ли е страната ни от гръцкия сценарий на развитие на кризата с провал в бюджета?


Всяка страна и всяко домакинство потенциално е заплашено от такъв сценарий, ако не действа дисциплинирано. Дали следващият месец ще имаме гръцки сценарий, след три месеца или девет месеца, аз на това не мога да отговоря. Но нека всички хора следят какво прави правителството по отношение на бюджетната дисциплина и всъщност, за да избегнем гръцкия сценарий, ние трябва да започнем да взимаме мерки, с които приходите в бюджета ще надхвърлят разходите в бюджета. Трябва да започнем да виждаме мерки, в които правителството реално съкращава разходи например за БДЖ, за тютюнопроизводители, за заплати на чиновници и така нататък. Когато това се случи, когато видим, че тези мерки действат бихме могли да сме спокойни, че избягваме гръцкия сценарий. До момента, в който те не се случат, той стои на дневен ред и мисля, че от ден на ден, ако се отлагат тези мерки той започва да става все по-реалистичен. Фокус