Това число може да причини сърдечен удар на всеки банкер – в сряда сутринта, малко преди координираната акция на световните централни банки, довела до наводняване на системата с долари, премиите, които банките плащаха, за да обърнат своите евра в щатски долари, достигна 1.6%.

Това е най-високо ниво от октомври 2008 г., т.е. от колапса на Lehman Brothers. Базисният евро-долар суап е един от най-внимателно следените индикатори за стреса в европейската банкова система и значение от 1.6% означава светване на червената лампа – обяснява Financial Times.

Става все по-трудно за европейските банки да се финансират сами и това накара централните банки тази седмица да намалят цената на финансирането, което те предлагат.

Анализаторите твърдят, че ситуацията става все по-притеснителна. Въпреки многобройните кредитни животоспасяващи линии след фалита на „Лимън“, междубанковият пазар – място, където световните банки търгуват с огромни суми пари и си отпускат кредити една на друга – остава изложен на риск от замръзване.

Трябва да заключим, че нашите междубанкови пазари не работят, след като всичко трябва да се прави с помощта на централните банки – заключава анализатор. Според него, трябва да си зададем и въпроса: какво правим от три години насам?

Фундаменталният проблем на банковата система, според автора на FT, е загубата на доверие в банките.

Междубанковият пазар започва да се разпада заради влошаващата се криза в еврозоната. Щатските парични фондове са станали особено внимателни, когато отпускат кредити към европейски банки, тъй като виждат в еврозоната висок кредитен риск. А спирането на кредитирането може да се превърне в самоизпълняваща се негативна спирала – повторение на кредитната криза, на „кредит крънч“.

Дори след акцията на централните банки от тази седмица, междубанковите пазари почти не показаха подобрение. От сряда досега базовият евро-долар суап се смъкна до 1.25%, но междубанковата лихва Euribor-OIS остава щръкнала на 0.99%.

А в петък Европейската централна банка разкри, че банките са теглили от нея над 8 млрд. евро в овърнайт кредити, което е най-много от март насам. Пазарите се чудят дали това е следствие от технически фактори, или всъщност е белег за влошаване на кредитните пазарни условия.

„Много сме загрижени“ - казва инвеститор. „Близо сме до опашки пред много от европейските банки“.

Европейските кредитори трябва да могат да привличат долари и други видове финансиране, за да поемат задълженията си, деноминирани в щатска валута. Щатските парични фондове традиционно са голям източник на доларово финансиране, но през последните месеци сведоха до рекордно ниски стойности доларовите кредити, отпускани на европейските банки.
Изчерпването на този традиционен източник на финансиране наложи координираната акция от сряда, когато централните банки, включително ФЕД и ЕЦБ, намалиха с половин процентен пункт лихвата, по която отпускат долари. Целта беше да се отслаби натиска върху доларовото финансиране. Сега банките би трябвало да са улеснени в удължаването на кредитите си или в привличане на ново финансиране на разумна цена.

В интерес на истината, банките се опитаха да се справят сами с нарасналия „колегиален“ риск. Те увеличиха кредитирането една на друга, взимайки като залог за заема ДЦК. Ако банката – партньор фалира, в нейния кредитор ще останат ценните книжа, които ще покрият загубата.

Но в последните седмици тази форма на кредитиране също беше изложена на стрес – заради кризата на суверенния дълг. В четвъртък президентът на ЕЦБ Марио Драги директно посочи: финансирането страда от липсата на подходящи обезпечения, които да се приемат на някой финансови сегменти.

Това е една от причините защо ЕЦБ тази седмица охлаби правилата върху залозите, намалявайки първичния маржин, или дисконтирането, което прави за доларовите кредити, от 20% до 12%. Така банките могат да почувстват облекчение, след като в последните седмици трябваше да предоставят все по-голяма част от своите активи като обезпечение за получаване на финансиране.

Според експертите, ключът към решаването на европейската дългова криза е в поправянето на междубанковия пазар. Междувременно от централните банки се очаква да продължат да наливат ликвидност, а може би да приложат и други мерки.

ЕЦБ например се очаква да предложи на банките 2 и 3 годишни кредити, за да отслаби натиска върху банковото финансиране. Централната банка може би ще се съгласи да приема и нови видове обезпечения в замяна на отпусканите кредити.

Но нагласата на инвеститорите е, че настоящата криза не е криза на ликвидността, а е криза на платежоспособността. „Кога ще дойде моментът, когато банките отново ще започнат да си вярват една на друга? Сякаш след доста време“.