Исландия остави банките си да се провалят с гръм през 2008 г., тъй като финансовият сектор на страната се оказа твърде голяма, за да бъде спасен.

 

Сега решението на исландците да постъпят с банките си както биха постъпили с всяка друга неплатежоспособна компания започва да им се отплаща и икономиката на малката островна страна се намира в траектория, при която цел от 2% безработица изглежда съвсем реална, пише Bloomberg.

 

Докато еврозоната се бори с рекордна безработица от 12.1%, достигаща над 25% в Гърция и Испания, то премиерът на Исландия заяви, че нивото от 4% в страната в момента е твърде високо.

 

Внезапният икономически срив на острова през октомври 2008 г. превърна Исландия във водеща новина в световните медии, инвеститорите спряха финансирането и избягаха панически от потъващата икономика. Политиците отказаха да подкрепят банките, просто защото не можеха да си го позволят. Активите засегнати от фалитите на финансовите институции възлизаха на 85 млрд. долара при размер на исландската икономика от едва 14 млрд. долара.

 

Вместо това властите запазиха парите си за социални програми и подпомагане на населението, които помогнаха на исландците да оцелеят през глобалната финансова криза, тъй като по-голямата част от храната на острова е вносна.

 

На претенциите на кредиторите срещу банките премиерът отвърна, "това не е публичен дълг и никога няма да бъде".

 

Въпреки че банковите кредитори, много от тях хедж фондове, все още се опитват да възстановят парите си, подходът на Рейкявик си спечели одобрението на множество икономисти – от тези на Международния валутен фонд до Нобеловия лауреат Пол Кругман.

 

Нещо повече, няколко последователни исландски правителства принудиха банките да отпишат ипотечни дългове за да помогнат на домакинствата.

 

През февруари 2010 г., 16 месеца след фалитите на Kaupthing Bank HF, Glitnir Bank HF и Landsbanki Islans HF, безработицата достигна 9.3%. Сега тя е 4.2 на сто, според статистиката Исландия.

 

Бюджетът на правителството за 2014 г. заделя около 43% от разходите си за Министерството на социалните грижи, ниво, което е до голяма степен остава непроменено от преди кризата.

 

Според Стефан Олафсон, професор по социология в Университета на Исландия, фокусът на нацията върху благосъстоянието на населението е от ключово значение за възстановяването на растежа.


Икономиката ще регистрира ръст от 2.7% тази година , според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

 

Все пак усилията на Исландия да съживи икономиката си не минаха съвсем гладко. Инфлацията, която достигна връх от 19% през януари 2009 г., навреди сериозно на спестяванията. Тя обаче се забавя и е 4.2% на годишна база през декември.

 

Твърда линия на Исландия срещу банките и техните кредитори предизвика предупреждения, че нацията може да не намери инвеститорска база след кризата. Това обаче не спря правителството да издава два доларови облигации от 2008 г. насам.