Един от най-големите проблеми на българския преход е, че държавата реши да не създава пазарна конкурентна среда в много сектори.

Това често беше оправдавано, и все още продължава да бъде, като мярка за защита на потребителите.

Практиката обаче показва, че се случва точно обратното. Монополистите оказват силен натиск върху домакинствата, карайки ги да плащат неоправдано високи цени за некачествени услуги. С годините не малко от държавните монополи станаха частни, запазвайки същите преференциални условия на работа без конкуренция.

За обикновения човек монополистът обикновено изглежда всесилен, но се оказва, че не е съвсем така.

Адвокат Петър Хранов е спечелил над 400 съдебни дела срещу монополисти, с което опровергава мита за безсилието срещу тях.

Ако потребителите у нас са активни и си защитават интересите, шансовете да имат добър резултат са големи, заявява той пред БГНЕС.

Това означава клиентите да завеждат дела, когато не са съгласни със сметките, които получават и смятат, че са им нарушени правата.

Според Хранов коренът на злото е, че монополистите буквално извиват ръцете на обикновените хора у нас, лъжат ги, шантажират ги по телефона, особено в случаите, когато са решили да им измъкнат пари над стойността и качеството на услугата.

Най-честите грешки на българите, които са тормозени от монополистите е, че вярват на служителите, които те изпращат, за да им казват кое е правилно и добро за тях, предупреждава адвокат Хранов.

Той дава като пример кампания на топлофикация, която кара клиентите си да подписват споразумения за разсрочване на плащания. В момента, в който те сложат подписа си, фактически признават цялото задължение за дълъг период от време назад и не могат вече да го оспорват.

Вярно е, че при съдебен процес монополните дружества имат финансовия ресурс да понесат известни загуби. Докато за повечето хора у нас е непосилно и монополите на това разчитат, на страха им, продължава адвокатът.

А най-голямата грешка, която се допуска от потребителите е, че се крият от връчването на призовки. При сега действащия кодекс връчването може да стане и чрез залепване, което често автоматично води до невъзможността страната да разбере, че срещу нея е инициирано производство. Пропускат сроковете за обжалване, в повечето случаи от 14 дни, не се възразяват решенията, което пък води до издаване на изпълнителни листове. Така че, когато гражданите имат индикация, че ще дойде някаква призовка или съобщение, най-добрият начин е да я получат, да се свържат с адвокат или с роднина, квалифициран юрист, за да им даде най-добрия съвет.

Монополите наистина са мощни, но не са вездесъщи. Съдът в повечето случаи е справедлив арбитър при тези дела, който невинаги отсъжда в тяхна полза. Често се случва монополните дружества и колекторските фирми да губят делата, защото не са прави.

Ето защо никога не трябва се вярва сляпо на монополистите. Наистина отказът от техните услуги често е невъзможен, но не е задължително клиентът да се съобразява с техните правила.