Възможно ли е една жилищна или офис сграда почти да не харчи ток за осветление и отопление или пък топлинна енергия? На този въпрос може да се отговори с: “Не само може, а и трябва.” Защото искаме или не, новата европейска директива за сградите с почти нулево енергийно потребление ни задължава след 6-7 години да сме готови да не строим други сгради освен точно такива.

Става въпрос за сгради, които консумират минимално количество енергия и дори произвеждат с помощта на възобновяеми източници по-голяма част от нея.

Преработената преди няколко месеца директива изисква обществените сгради, проектирани и построени след началото на 2019 г., да отговарят на определението за почти нулево енергийно потребление. А от 2021 г. това ще важи за всички новопостроени сгради.

Особеност на директивата обаче е, че в нея няма еднозначно определение на това що е сграда с почти нулево енергийно потребление. Дефинициите са оставени на националните законодателства, защото зависят от местни климатични и други особености.

Колко ще ни струва

За да улесни изработването на националните критерии при строителството на такива сгради, Европейският институт за строителни характеристики на сградите е подготвил нещо като пътна карта за въвеждането им в местното законодателство, предшествано от сериозни проучвания на сегашното строителство и местни климатични и други особености.

От различни симулации, правени по характеристиките на вече съществуващи сгради, излиза, че ако разходите за построяването на новия тип се разположат във времето на експлоатацията им и към тях се добавят разходите за енергия, при еднофамилните къщи от новия тип в България след 2021 г. разходите ще са с до 14,7% по-ниски от тези, които прави едно семейство сега.

При жилищните блокове общите разходи за новия тип сгради, които ще се строят след 2021 г., ще са само с 1,1 до 4,8% по-високи.

Най-скъпи ще излизат административните сгради с почти нулево енергийно потребление. Техните разходи за строителство, текуща поддръжка и за енергийните им потребности ще са средно с 12 до 26% по-високи от аналогични по размер сега съществуващи сгради. Но това според авторите на доклада се дължи на по-малкия жизнен цикъл на една административна сграда. Освен това трябва да се има предвид, че голяма част от тези сгради са частни и носят приходи на собственика си.

Енергията - все по-близо

Важна част от характеристиката на сградите с почти нулево енергийно потребление е, че те трябва да имат собствени или поне разположени близо до тях основни енергийни източници. За климатичните особености на България това означава преди всичко източници за отопление през зимата.

Основният препъникамък, както се и очаква, е, че сегашните централни топлофикации в големите градове са истински мастодонти, които консумират скъп природен газ и пренасят топлинната енергия на големи разстояния до обектите.

Загубите по магистралните топлопроводи, които в различни части от мрежите в градовете доближават 20%, пречат този тип отопление да е ефективно. В доклада се казва, че на новите условия отговарят единствено 1% от топлофикационните дружества, имайки предвид инсталацията, която отоплява Банско, изгаряйки дървесни отпадъци.

Затова и докладът за България препоръчва в дефиницията на многофамилните жилищни сгради с почти нулево енергийно потребление задължително да се включи фотосоларна инсталация, която да компенсира големия разход за топлинна енергия в големите градове. Дори и с нея обаче авторите твърдят, че в България “прилични” норми за строителство на сгради с нулев или положителен енергиен баланс ще се постигнат не към 2020 г., както в Германия, скандинавските страни и Австрия, а по-скоро към 2030 г.

Под “прилични” норми в случая се разбират сгради, които имат нулев въглероден отпечатък, т.е. не консумират енергия, добивана от изкопаеми гориво. За наше щастие директивата дава възможност до тези изисквания да се стигне постепенно до 2030 г.