Напоследък сме заливани ежеминутно с тонове коментари и квази изчисления за това кой губи и кой всъщност печели от кризата. Ясно е, че според нашите политици ние май сме в графата най-вече на печелившите поради изостаналостта си. В тази графа, но по други причини, се оказват адвокатите в добре развития свят, които направиха тлъсти хонорари покрай проблемите на банки и компании.
Извън фокуса на тези анализи остава една добре позната у нас организация, която допреди време трябваше да съкращава свои служители и да продава златните си авоари, за да се разплати с чиновниците, макар че тази продажба мина в графата - създаване на фонд за инвестиции и самофинансиране поради спадналия интерес на търсещи парите на организацията. Това е МВФ. Сега е очевидно, че фондът е отново в бизнеса и пуска нашироко разгърнати програми, за да подпомага развиващия се свят. С това се сложи край на изчисленията с колко е пострадал самият фонд и се набляга на милионите, които ще налее в хазните на нуждаещите се.
На нас засега не се налага да чукаме отново на тази врата, обяви преди време управителят на БНБ Иван Искров. Други обаче не са в графата на печелившите и затова ще трябва да движат бизнеса на МВФ.
Коментари
0