През последните две години пазарът беше много позитнивно настроен, а дружествата, които се търгуват, показаха добри резултати. Много нови компании дебютираха на борсата и дадоха допълнителен тласък на интереса към БФБ-София. Всичко това предопредели и доста сериозното нарастване на цените на акциите, а оттам - и на индексите. Дали обаче ще видим този позитивен тренд отново, каква е причината за корекцията на борсата и какво е бъдещето на новите компании, които сега излизат на пазара? С тези въпроси се обърнахме към Николай Ялъмов, председател на Борда на директорите на Финансова Група Капман.

Г-н Ялъмов, каква доходност реализираха управляваните от финансова група Капман инвестиционни схеми и каква е нетната стойност на активите към края на 2007 г.?

Изключително успешни за нашия фондов пазар бяха 2006 и 2007 г. Упрвляваните от Капман Асет Мениджмънт договорни схеми имат доста завиден резултат. За 2007 г. високорисковият фонд Капман Макс реализира доход от над 100.10%, а балансираният фонд Капман Капитал – близо 80%. Това са неочаквано добри резултати. Като цяло пазарът беше много положителено настроен, дружествата, които се търгуват, показаха добри резултати. Имаше и много нови компании, които излязоха на борсата и дадоха допълнителен тласък на инвестиционният интерес. Всичко това предопредели и доста сериозното нарастване на активите. Като пример мога да дам, че към края на 2006 г. двата фонда имаха активи около 15 млн. лв., а към края на миналата година те бяха над 100 млн. лв. Това е едно наистина чуствително нарастване. Инвеститорите ни станаха над 3 хил. души – физически и юридически лица.

Какви са предимствата на взаимните фондове?

Основното предимство е, че поверяваш парите си на хора, които дълго и ежедневно следят пазарите. Ако един човек се занимава много дълго време с една дейност успешно, той е доказал, че е професионалист. Инвеститорите също се учат да вземат своето решение – на кого да поверят парите и доверието си.

Каква доходност очаквате да реализират фондовете ви, предвид големия спад на борсата?

Аз не считам, че ситуацията на борсата в момента е много изненадваща. Всички знаем, че през 2006 г., между март и юли, имаше една корекция, която беше с над 25%. Въпреки това пазарът реализира положителен краен резултат. През следващата 2007 г., от началото на април до юни, също имахме към 17% корекция, но и тази година беше изключително успешна. Може би за първи път пазарът реагира така агресивно, излизат продавачи, повлияни от корекцията и на международните пазари.

Моята прогноза не се променя. Ние сме потенциален пазар за нарастване, компаниите и фундамента у нас показват много добри резултати. Очакваме и много добри обеми от инвестиции, както от структурни фондове, така и от чужди инвеститори. Друг е въпросът, че за първи път забелязваме много интересна тенденция. Това е, че в инвестирането има два типа играчи – стратегически, които си дават среден хоризонт от една до три години на инвестиране и така наречените спекулативни играчи, които искат много бързо да изкарат някакъв положителен резултат. Фундаментът в българската икономика е добър, процесите се развиват нормално, няма нищо притеснително в нашата икономика. От друга страна корекцията на борсата накара някои инвеститори да започнат да мислят и реагират спекулативно.

Каква е политиката ви на инвестиране, която водите при сегашното положение на пазара? Какво съветвате клиентите си?

Тази индустрия е много нова и всеки трябва да взима сам решения. Нашата работа е да обясним къде е риска, какво точно рискуват, какво да очакват в стратегически план. Защото, когато има корекция, всеки променя очакванията си. Ние, като мениджъри, също имаме много раздвоена позиция в момента. От една страна знаем, че цените на акциите са ниски, знаем, че бихме искали да купуваме, но от друга - сме длъжни част от средствата да не ги инвестираме, за да можем да обслужим клиенти, които искат да си вземат парите обратно. В момента позицията ни е да инвестираме и не ни се иска и да продаваме на тези ниски цени. За нас цените са ниски. Единственото, което може да ни принуди да продаваме на тези цени, са евентуални желания на наши акционери да си вземат средствата обратно.

На какво се дължи спадът на борсата, който наблюдаваме от края на миналата година?

Още от края на август началото на септември миналата година в професионалната общност се заговори, че много сериозен инвестиционен ресурс е насочен към нашата борса. Определени аналитици смятаха, че цените са по-високи, че нарастването им изпреварва нарастването на приходите от бизнеса. При това положение е нормално инвестиционната общност да очаква забавяне на темпа на цените.

Тази корекция се случи съвсем нормално. Тя тръгна от ноември и си вървеше плавно без да има сътресения. В края на миналата година тласък на януарските движения от тази година беше даден от голям институционален инвеститор, които се изтегли от пазара. Изненадващото изтегляне на този инвеститор в даден момент създава празнота. От началото на годината се заговори и за стагнация в Америка и трудности в икономиката. Пазарът на ценни книжа реагира първи. Цените започнаха да се понижават и реално това стръмно движение беше продиктувано най-вече от чужди клиенти, които продават агресивно. При големите чужди фондове, които управляват милиарди долари, начина да купува и да продава е по-различен. Той се обажда у нас и казва: Искам да изляза от позициите, искам да изляза от България. Той закрива всичко. Спрямо онези милиарди, тук няколкото милиона, които продава като позиции, не са фатални. За него не е от значение дали ще е с 15, 18 или 20% загуба. Той е решил да излиза. Когато ние, местните играчи усетим, че някой иска да продава по този начин, без да каже на каква цена, имаме интерес да купим. Тук пазара започва да търси нова равновесна точка. Това беше причината да има по-рязко падане от нормалното.

Тази седмица станахме свидетели на удължаване на IPO поради негативното развитие на борсата. Ще има ли неуспешни IPO-та през тази година и какви са перспективите пред IPO пазара?

Неуспешно IPO означава, емисията да не бъда записана. За успеха на една емисия е важно дали книжата са продадени на някого и дали парите са постъпили. Практиката на големите пазари е инвестиционни банки да предложат на един емитент директно да изкупят цялата емисия. Така купувачът е един. Успехът на една емисия е фактът, че тя е продадена.

Интересът към IPO-тата беше голям. Той беше продиктуван от факта, че имаше компании, които реализираха добри увеличения на капитала си през борсата на цени, които пазарът плати. Но от гледна точка на анализа на компаниите, цените бяха завишени на някои от IPO-тата. Може би това изтрезняване на пазара, че цените могат да са надолу, че невинаги от IPO може да се спечели, ще ревизира както очакванията на компаниите, които излизат на борсата, така и тези на инвеститорите. Може би след половин година ще е ясно, че участието в IPO и след излизането му на борсата, доход от 5% е добър. Фондовият пазар е отражение на реалната иконимика, а не хазарт.

В края на миналата година, на дискусия за капиталовия пазар, беше казано, че в колективните инвестиционни схеми / КИС / и в пенсионните фондове има много пари и поради тази причина няма да станем свидетели на дълбока корекция. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Аз не мисля, че парите са намалени. По-скоро от една страна инвеститорите в договорните фондове изчакват, за да видят дали тази корекция ще приключи. В момента, в който видят първите трайни прояви на покачване на пазара, ще инвестират в пазара през договорните фондове.

Една част от анализаторите казват, че колективните инвестиционни схеми се презастраховат и излизат от пазара или изчакват, а други, че КИС са започнали да увеличават експозициите си в български акции.

Във фондовете влизат много пари. Но тези пари влизат, когато е ясно, че пазарът се покачва. В този момент във фондовете не се инвестират много пари. По-скоро инвеститорите изчакват, за да видят накъде ще тръгне пазарът, което е нормално.

При определени инвеститори е дошла идеята да купуват по-масирано. Моето мнение е, че пазарът няма да тръгне рязко нагоре, а плавно.

На нашия пазар инвестирането във фондове тепърва ще се развиват. В момента статистиката показва, че във взаимните схеми в Чехия, Полша и Унгария са инвестирани около 10-12% от спестяванията на населението. При нас този процент е около 2. Би трябвало в рамките на следващите 1-2 години да станем свидетели на нарастване по посока на достигане на 7-8%, инвестирани в допълнителни схеми. При падане на пазара този поток от инвестиции намалява. Пари ще има. Пенсионните и застрахователните дружества все още генерират средства.

Какви са очакванията Ви за пазара в бъдеще и какво ще движи пазара – паника или фундамент?

Хубаво е, както едно малко дете придобива имунитет, след като преболедува, ние също да минем през такива процеси. Всички тези процеси дават възможност на инвеститорите да се самоопределят – кой да инвестира в рискови инструменти и кой би желал това да е в по-безрискови, но без тези тръпки и вълнения.