Не е изненада, че българинът в периода на силна финансова криза предпочете да държи парите си в банките – коментира Иван Стайков, старши анализатор в Моите Пари. Може би споменът за банковите фалити през 94 - 97 година вече е избледнял, а може би е просто притъпен от стремежа към високата лихва. Така или иначе, днес банковата система не е това, което беше по-рано, като е поставена под много по-сериозна регулация и контрол, което от своя страна намалява рисковете за клиента.

Всеки, който е търсил място за своите пари с цел печалба, трудно ще забрави месеците, в които банките даваха до 10% лихва по депозит. Това логично привлече спестителите и трезорите се превърнаха в привлекателна дестинация за свободните средства. Освен това изключително ниската инфлация предостави уникална възможност спестителите да получават високи лихви, които да остават високи без инфлацията да ги „изяжда”.

Но времената се менят, а с тях и размерът на дохода. Независимо, че в момента лихвите по депозити са високи, тенденцията ясно показва, че те няма да останат такива още дълго време. Тогава по всяка вероятност свободните средства ще поемат към друга дестинация. Обичайните посоки са инвестиция в имот, някакъв благороден метал, стока или суровина, индивидуална или колективна инвестиция на борсата. Да разгледаме последната опция, която е най-съпоставима с депозирането.

След като взаимните фондове станаха популярни у нас преди началото на кризата, след нейният размах, те почти тотално бяха забравени. Фондовете реализираха доходности, мерени в трицифрени числа и интересът към тях беше меко казано голям. Но след драстичните спадове впоследствие, голяма част от инвеститорите се разбягаха. Икономическите проблеми и замирането на борсовата търговия съвсем сринаха дохода и интереса към фондовете. Но повече от две години след началото на кризата, ситуацията като че ли започва да придобива ново лице.

Макар плахо и с бавни темпове, доходът от инвестиция във взаимен фонд показва, че може да е ако не висок, то поне приемлив. За последните 12 месеца 5-те най-добри оферти по депозити са давали средно 7.48% доходност – а 5 най-добри взаимни фонда средно 6.48%. От началото на 2011 година доходността по депозитите пада до 3.56% за 6 месеца, а във взаимен фонд 2.85%. Посочените проценти за взаимните фондове са само за консервативните схеми.

От примера се вижда, че е възможна съпоставка, що се отнася до постигната доходност. Консервативните схеми и фондовете на паричен пазар са също и рисково съизмерими с депозитите. Нещо повече, голяма част от акумулираните активи в тези фондове се депозират именно в банките под формата на депозити. Инвестирайки в такава колективна схема, инвеститорът косвено и депозира. Част от инвестициите, разбира се, се насочват и към други нискорискови активи като ДЦК, общински и корпоративни облигации и дори кешови наличности.

Действително има разлика между 3.56% и 2.85% доходност, в цитирания по-горе пример. Но тази разлика не е фрапиращо голяма, дори бихме казали, че е съвсем приемлива предвид активите, от които се реализира доходността. Връщайки лентата с една година назад, стойностите отново са показателни: разликата в дохода е 1 процентен пункт. Виждаме две тенденции – понижаващ се доход от депозит и повишаващ се доход от инвестиция на борсата. Посоката на движение на лихвите по депозити и основните борсови индекси добре илюстрират тази картина.

Финансовият свят представлява следване на тенденции. От една страна, лихвите по депозити са в застой. От друга, макар и плахо, световните борси се съживяват. Това със сигурност ще даде отзвук и у нас. Подемът предполага нарастващ доход от инвестиция в този сектор, а взаимните фондове са един от начините. Трето, взаимният фонд е дългосрочна инвестиция и погледнато във времето той може да донесе много повече доход.

Естествено ще има периоди на понижения, но следкризисните периоди, характеризиращи се с нов подем на икономиките, дават много повече заявки за ръст на дохода, отколкото спестяванията в банка. А като добавим фактора ръст на инфлацията и ниският рисков профил на някои взаимни фондове, заключението взаимен фонд изглежда още по-достоверно. Да не забравяме, че всяко инвестиционно начинание е риск само по себе си, пък било то и обикновен депозит в банка.