Около половин милион българи се зарадваха преди дни, че вече ще могат да трупат стаж и от надомна работа. Толкова според синдикалисти са хората, които заработват от вкъщи или от дистанция. Стимулът наистина е голям и очакванията от него са да даде шанс за изсветляване на още една част от сивата икономика.

Дали обаче тази промяна, която работодатели и работници приеха с подписаните две споразумения за надомния труд и дистанционната работа, няма се случи на принципа: "Давам ти нещо, но и мъничко ще взема"?

Безспорно, работодателите ще имат повече задължения от преди, защото договорите, които ще подписват, не снемат от тях отговорностите за това какви са условията на труд, при които работят наетите от него лица. За да се извърши обследване на домовете и пресмятане на риска от злополуки, работниците се задължават да осигурят достъп до домовете си на наетата служба по трудова медицина, на Инспекцията по труда и дори на шефовете си.

Кой ще плати тези разходи обаче е въпрос на персонална договорка между работника и работодателя. Според Димитър Бранков от Българска стопанска камара вариантите са или за поделяне на разходите поравно, или за едностранното им поемане от работодателя или от работника.

Сред интересните казуси, които тези споразумения задават, е кой труд се счита за надомен и ако работите от дистанция за работодател в чужбина, под опеката на кое законодателство попадате?

Така например детегледачките, които биват наемани да помагат при отглеждането на деца в дома на родителите им, не са надомни работници. Ако обаче приемат детето, за което се грижат, в собственото си жилище, това може да се приеме за надомна работа.

Ако сте програмист и сте в Испания, откъдето работите по поръчка на работодател в България, не очаквайте да ви третират по испанските закони, а по българските.

Трудно е да се каже дали с новите промени в тази материя можете да помогнете на родителите си - гастербайтери със събирането на трудов стаж за пенсия, като ги пишете, че работят за вас дистанционно.

Това, което направихме с тези споразумения, е само една стъпка в правилната посока. Още много други крачки трябва да бъдат направени, най-вече за да се създаде твърдата мотивация и стимул за работещите и за работодателите да декларират изцяло възнагражденията за тези видове труд, каза Бранков.

Той посочи, че следващият проблем, който трябва да бъде разрешен в тази насока, е дефинирането на труда, който извършват самонаетите лица. Много важно е да се помисли и за агенциите за временна работа, които са много удачни по време на криза. При тях съществуват триъгълни отношения между работник, работодател и посредник. Интересното при тях е, че именно агенцията е тази, с която работникът сключва договор, макар, че не работи директно за нея. В случая с тези агенции може директно да се транспонира европейската директива, предлага експертът на БСК.

След тези щрихи около промените, които може би ще настъпят за хората, работещи надомно или дистанционно, ни остава само да се надяваме, че влизането им в сила няма да се забави, а въпросите, които витаят в пространството по тази тема, ще спомогнат за изпипването на детайлите.