За шести път FT избира най-добрия финансов министър в Европейския съюз. Както обикновено България не попада в класацията, защото икономиката на страната ни е твърде малка и твърде маловажна според британските журналисти.

 

Все пак е показателно, че начело на класацията застава шведският министър на финансите Андерс Борг. Той печели най-голямо одобрение сред експертите участвали в избора, тъй като успява да поддържа стабилна най-голямата скандинавска икономика, придържайки се при това към една консервативна фискална позиция.

 

Борг спечели похвали с това, че се поучи от опита на Швеция от банковата криза през последното десетилетие на XX век.

 

Всъщност ако разгледаме следваните политики, България и Швеция доста си приличат. Разбира се има и огромни разлики, но те не са формирани по време на кризата.

 

Последното място от 19-те финансови министри, включени в класацията, логично заема представителят на Гърция, Евангелос Венизелос.

 

Експертите са разочаровани и от французите, като сравняват Франсоа Бароан и Кристн Лагард, която сега заема поста президент на Международния валутен фонд, със злополучния треньор на националния отбор на Франция, Раймон Доменек.

 

Майкъл Нунан, новият финансов министър в Дъблин, заедно с Витор Гаспар, португалският му колега, печелят аплодисменти за добра работа, въпреки извънредно трудните обстоятелства.

 

Класирането на европейските министри на финансите през 2011 г. се основава на политическите способности, икономическите показатели и доверието на пазарите.

 

В политически аспект са взети становищата на седем водещи икономисти, които оценяват министрите по три критерия: прозорливост, тяхното въздействие на европейската сцена, както и ефективността им в собствените им държави.

 

Икономическото класиране се основава на степента на изпълнение на седем мерки: възстановяване на брутния вътрешен продукт в сравнение с пика на кризата; растеж през тази година; нива на дефицит и промяната от 2009 г; равнище на суверенния дълг; очаквана промяна в безработицата от 2008 г. до 2013 г; и накрая, баланса на текущата сметка на съответната страна.

Доверието на пазара се оценява на база на текуща доходност на 10-годишните държавни облигации.