Много е писано за изменението на климата и икономическите последствия от него. Основният въпрос обикновено е дали наистина има глобално затопляне в резултат на човешките действия? Да приемем че отговорът е положителен, че парниковият ефект вече се е случил и не можем да го предотвратим, да върнем часовника обратно. Единственото, което ни остава, е да се адаптираме към него.


В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век изглеждаше правдоподобно, че мерките за намаляване на парниковите емисии могат да спрат или дори да обърнат процеса. Имахме големи успехи с ограничаване на емисиите на серни съединения, причиняващи киселини дъждове и на хлорфлуорвъглеводородите, които унищожаваха озоновия слой, пише Андрю Лилико в The Telegraph.


И все пак през последните 25 години видяхме, че възможностите на човечеството не стигат да се спре глобалното затопляне. Изхвърлянето на CO2 не може да бъде прекратено или ограничено както на замърсителите в споменатите два случая.

 

След десетилетия на разработване, баснословно скъпите схеми за намаляване на емисиите въглероден диоксид в най-добрия случай могат да забавят процеса с няколко десети от градуса по Целзий. И сега той вече твърде трудно може да бъде спрян. За целта просто са необходими огромни разходи.

 

Дори Европа да се съгласи да загуби от 1 до 3 на сто от брутния си вътрешен продукт, за да ограничи значително изхвърлянето на парникови газове, то Китай, Индия и САЩ едва ли ще се присъединят към подобно начинание.

 

А мерките срещу глобалното затопляне в повечето случаи са икономически неефективни. Например, стратегията за налагане на възобновяема енергия струва на Великобритания от 57 млрд. до 70 млрд. паунда, а ползите са само за 4 млрд. до 5 млрд. паунда през последените 20 години.

 

Все повече учени считат, че адаптацията трябва да бъде основната цел на политиката по отношение на изменението на климата. Какво ще рече "адаптация" на практика?

 

Първият принцип е че по-лесно се адаптират по-богатите. Зелените политики, които ни принуждават да използваме прекалено скъпа енергия или ни карат да инвестираме ресурси в изолация с цел намалена консумация на енергия през зимата, вредят на растежа и всъщност правят адаптирането към измененията на климата по-трудно. По-успешен подход би бил да се провеждат политики, стимулиращи растежа на икономиката и на доходите на населението. Тогава много повече хора сами биха били по-склонни да икономисват ток или да спазват в бита си норми на поведение и потребление, щадящи околната среда.


Следващият принцип е да не се губят ресурси в усилията за смекчаване на климатичните промени, намалявайки ресурсите за адаптация. Ако държавните бюджети са ограничени, трябва да се избира най-доброто за икономиката.

 

Има много начини, по които може да се наложи да се адаптираме към един по-топъл свят с потенциално много по-неблагоприятни атмосферни условия. Измененията на климата ще променят всичко, от начините, по които се строи, през облеклата, до лекарствата и ваксините, които ползваме.

 

Адаптирането няма да бъде лесно или евтино. Но е възможно за разлика от предотвратяването на изменението на климата.


Освен това адаптацията е много по-малко рискова в две важни направления. Първо, тя ни дава шанс да продължим напред, дори ако глобалното затопляне се окаже по-различно от очакванията. На практика средните температури на въздуха в приземния слой на атмосферата не са се променили през последното десетилетие, след като определено се повишиха през 90-те години на XX век. Какви щяха да са политическите решения ако заехме за това предварително? Най-вероятно нямаше да правим нищо за ограничаване на изменението на климата. Второ, адаптацията ни позволява да избегнем дългосрочните негативни ефекти от мерките срещу глобалното затопляне.

 

Прекарахме 25 години в опити да предотвратим парниковия ефект и не постигнахме почти нищо. За сметка на това стотици милиарди бяха пропилени в неефективни и безсмислени политики. Време е да се адаптираме.