Докладът за работните места от петък ви е шокирал? Мислехте си, че всичко върви по мед и масло и изведнъж лошите новини ви хванаха неподготвени? Значи не сте обръщали внимание на нещата, които се случват с икономиката на САЩ през последната година и половина – пише нобелистът Пол Кругмън на страниците на New York Times.

Деструктивна пасивност ни е обзела – заявява известният икономист. Самодоволни гурута по телевизията обясняват, че за проблемите на икономиката в краткосрочен период не може да се направи нищо и вместо това трябвало да се фокусираме върху дългосрочните проблеми. Но забележете, че вече четвърта година те говорят как проблемите ни са "краткосрочни".

Нещата стоят точно по обратния начин – правителството може и трябва да направи нещо за създаването на работни места в депресираната икономика, заявява Пол Кругмън. Има голямо политическо противодействие за това – което лесно се обяснява от факта, че долната камара на Конгреса се контролира от партия, извличаща изгода от икономическата слабост в САЩ.

Липсата на работни места е избор, не необходимост, заявява икономистът, известен привърженик на възгледите на Джон Кейнс. Този избор постоянно се замазва с цяла серия от извинения. Ето и някои от тях.

  1. Ей сега ще се оправим. Зад ъгъла има дъга в небето. Но помните ли „зелените кълнове“? Помните ли „лятото на икономическото възстановяване“? Политиците не спират да обявяват, че икономиката се оправя и така намират оправдание защо не правят нищо.

  2. Бойте се от пазара на ДЦК. Преди две години The Wall Street Journal заяви, че лихвите по дълга на САЩ ще скочат съвсем скоро, ако Вашингтон не спре да се бори с икономическия спад. Оттогава страхът от „надзорниците на облигациите“ се използва като оръжие срещу всяко предложение за държавни разходи по създаване на работни места. Няма значение, че откакто „надзорниците“ заявиха това, лихвите по 10 годишните ДЦК паднаха от 3.7% на 3.03% - някои в Конгреса продължават да внушават, че „натискът на лихвените проценти“ ги кара да са против здравната програма Medicare.

  3. Работниците са виновни. Безработицата се покачи след финансовата криза и е странно работниците да се посочват като виновници за това, че нямат работа. Сякаш за четири години изискванията към трудовите умения толкова са се повишили, че милиони хора вече не им отговарят. Вариант на това е, когато гурутата говорят за „структурна“ безработица – тоест пак нищо не може – и не трябва да се прави. Впрочем ако проблемите действително зависеха от работни умения и толкова много хора не съответстват на изискванията, то тогава тези, които съответстват, би трябвало да получат големи увеличения на заплатите. Но не получават.

  4. Опитахме да стимулираме икономиката, но не успяхме. Всеки припомня как Обама безуспешно стимулирал икономиката. Но Обама не е правил нищо подобно: стимулите му бяха данъчни отстъпки или социални помощи за стресирани семейства, а не целенасочени разходи. Това смекчи кризата, но още няма програма за създаване на работни места, каквато отдавна трябваше да има.

Да обобщим: икономиката не се оправя от само себе си. Нито има реални пречки пред действията на правителството: структурната безработица и „надзорниците на облигациите“ живеят само във въображението на гурутата. А стимулите изглежда, че са се провалили просто защото още е нямало никакви истински икономически стимули.

Като слушаме как уж сериозни хора говорят за икономиката, ще си помислим че „не можем“ - но истината е, че не щем, твърди Кругмън. За него всеки, проповядващ деструктивна пасивност е част от проблема.