В края на ноември миналата година Радослав Рачев, който е изпълнителен директор на инвестиционния посредник Булброкърс, бе избран и за председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници /БАЛИП/. В интервю за DarikFinance.bg той разказа как вижда бъдещето на Българска фондова борса, за новата система XETRA, за бъдещата работа на Асоциацията, както и за писмото, което миналата година БАЛИП изпрати до Комисията за финансов надзор и предизвика много дискусии.

Г-н Рачев, в началото на 2008 г. сме, какви са очакванията Ви за развитието на българския капиталов пазар?

Надявам се капиталовият пазар да продължи да се развива по начина, по който го прави през последните 4-5 години. Вероятно темповете няма да са толкова бързи, по простата причина, че те бяха изключително благоприятни за инвеститорите. Резултатите, които те постигнаха, за съжаление не могат да се постигат постоянно във всички периоди и в такива размери. Този бурен ръст се дължеше на едно изоставане на цените на активите, което в даден период, когато макроикономическата и политическата стабилност са видими, тези пазари бързо наваксват. Просто защото стават интересни за световните финансови пазари. Точно в такъв период смятам че бяхме. Това догонване на цените се реализира през последните 2 години. Което, разбира се, не означава, че оптимизмът ще изчезне занапред, стига факторите, които помагаха досега да останат на лице.

Как ще коментирате играта на борсата на кредит? Хората взимат кредити, продават апартаменти...

В книгите пише, че пазарите се движат от търсене и предлагане, но сред финансовите среди по-скоро се казва, че се движат от алчност и страх. Когато в достатъчно дълъг период е видима изключителната възвръщаемост от инвестиции на борсата, това нормално води до повишаване на естествената човешка алчност да реализира по-висок доход. Дали търгуват на кредит или не, няма чак такова значение за пазара. Всеки, който го прави по този начин, поема определени рискове и развитието на пазара до момента му се отплаща. Ще дойде момент обаче, в който някой от тези рискове ще се реализира.

Коя ще е основната движеща сила през тази година?

Според мен тенденциите за приближаване към западноевропейските и централноевропейските икономики ще продължи. Макроикономическата стабилност не стои като проблем на дневен ред. По скоро инерцията от догонването на Европа ще си остане, което би било добър фактор за развитието на пазара.

Има още доста подценени цели сектори, което също ще движи пазара. Наскоро имаше ожесточен дебат за нивата, до които са достигнали някои акции на компании. Това е така, но сравнено с аналогични компании на развитите пазари. Смея да твърдя, че е трудно да се съпоставят по подобен начин по простата причина, че перспективите пред местните компании са сравнително по-добри. Ако една наша компания е в същия сектор като една добре поставена фирма в Западна Европа, тя има доста по-сериозна перспектива за развитие, защото ползва значително повече сравнителни предимства. Най-малкото заради това, че компаниите са по-малки. Много от тях имат възможност и да се превърнат в цел за придобиване от по-големи конкуренти. Докато за една западноевропейска компания горната граница на ръста е приблизително известна. Цените на акциите не се движат от стари показатели, а от очакванията на инвеститорите как ще се развие и какво ще постигне в бъдеще. Затова е възможно очакванията към агресивни местни компании, които се развиват добре и имат много добри перспективи да се разрастват в пъти, да са по-високи, което тласка и цените нагоре. Докато при нас компаниите са все още млади и имат ресурс да се развиват и на местния и на регионалния пазар.

В средата на тази година Българската фондова борса /БФБ/ ще въведе новата платформа за търговия XETRA. Ще има ли проблеми след въвеждането й и от какво естество ще са те?

Боя се, че не съм достатъчно компетентен по този въпрос. По простата причина, че преговорите с Дойче бьорзе се водят от Съвета на директорите на Борсата. Информацията, която е публично известна, включително и на мен, е доста ограничена.

Но това е крачка напред. Очевидно беше за всички, че ако не сега, то след година-две българската борса ще има нужда от технологично обновление. Тя доста дълго време работи със сегашната технологична обезпеченост, която в някакъв момент вероятно няма да е достатъчна, за да обслужва търговията.

Да разбираме ли, че Фондовата борса не е търсила мнението на инвестиционната общност?

Поне на мен не ми е известно. Това, зад което повечето хора застават, е марката Дойче бьорзе. Аз съм убеден, че технологичното решение е добро, но нямам практика да търгувам на тази платформа. Някак си всички приемат нещата априори - щом европейските борси работят с това технологично решение, вероятно то е добро.

Сериозен плюс е, че нашата борса ще стане по-видима, защото за големите инвеститори, работещи на XETRA, нашият пазар ще стане по-разбираем.

В края на миналата година БАЛИП изпрати писмо до Комисията за финансов надзор /КФН/, в което беше засегнат въпроса с първичните публични предлагания. Какво е Вашето мнение?

Аз също съм участвал в правенето на това писмо. Мисля си, че то малко се преекспонира в общественото пространство. Въпреки всичките дебати аз не видях обективна критика върху това, на което се акцентира. То нямаше и никога не е имало за цел да визира определени компании или участници на пазара. Проблемът според мен беше, че в един момент се случи така, че имаше прекалено много търсене, изключително голям ресурс, който да се инвестира на пазара и срещу това, много тясно предлагане. Това води до надценяване. Има инвеститори, които трупаха ресурс, който трябва да вложат. Когато насреща няма адекватно предлагане, това води до дисбаланс. Когато има такъв дисбаланс, това създава рискове. Именно това беше идеята на писмото.

IPO-то на Трейс ли предизвика изпращането на това писмо?

IPO-то на Трейс едва ли е основното събитие на нашия пазар. То беше най-концентриращо вниманието. В много от коментарите доста се надценяваше ролята на това писмо. Доста похвално би било за нас, ако с едно писмо можем да движим пазара. Според мен той се движи по обективни причини. Не това писмо е предизвикало това, което сега наблюдаваме. Ако погледнем от октомври до сега, ще видим, че писмото е познало какво ще се случи. Далеч съм от мисълта, че това се е случило заради писмото.

Основната част от пазара се движи от професионални инвеститори. Ако е имало индивидуални инвеститори, които са се уплашили от това писмо и са си продали акциите, те сега на практика са спечелили от това.

По-скоро движенията са въпрос на обективни фактори. Звучи наивно, ако си мислим, че с подобна инициатива може да се влияе на целия пазар. Никой не е по-голям от пазара.

Тази година се очаква да има много IPO-та. Смятате ли, че може да се повтори случаят с Трейс?

Няма невъзможни неща. Всякакъв сценарий е възможен. В България пазарът ни изведнъж стана много интересен. Навлязоха много чужди инвестиции и местните фондове събраха много пари. И се получи този дисбаланс. Затова всяко IPO беше успешно. Това от една страна е хубаво за компаниите, които го правят. Този дисбаланс обаче е на път да поизчезне. Основно по две причини. Първо, че предлагането се увеличава, постоянно има нови IPO-та. Второто е, че на световните пазари продължава да съществува ликвидна криза. Вижда се, че индексите на световните фондови пазари са в сериозна корекция, което ние няма как да избегнем. От една страна се отнема част от ресурса поради кризата, а от друга - предлагането расте. Това за новите компании, които ще излизат тази година, ще е сериозно предизвикателство, защото вече качеството ще има значение. Миналата година, който си подадеше ръката на борсата и те му я отхапваха. Без значение какво точно предлага. Има някакви неформално установени правила как нова компания дебютира. Тя се представя с бизнеса, който прави, с данните, които може да представи до момента и с плановете, които смята да реализира като събере тези пари от публиката. Обикновенно всяка нова компания предвижда дисконт от това което очаква за ивеститорите, защото те все пак поемат някакъв риск, влизайки в една нова компания. Този риск се заплаща с този дисконт. Когато интересът към едно IPO е голям, такъв дисконт при някои компании почти нямаше. Пред новите дружества, които ще дебютират през тази година, има много сериозни предизвикателства. Тези от тях, които са качествени и наистина успяват да предложат на разумна цена продукта си на пазара, ще бъдат реализирани, но тези от тях, които си мислят, че ще продадат собствеността си на завишени цени, сигурно ще им е доста трудно.

Може ли да очакваме и неуспешни IPO-та или все още има глад за нови компании?

Естествено. Убеден съм че ще има и неуспешни IPO-та, особено за компании, които си мислят, че ще я карат по инерция от миналата година. Дано да са по-малко. Всеки разумен участник, кандидат за IPO, предвижда и негативен сценарий. Трябва да се дефинира и какво е успешно и какво неуспешно IPO. От гледна точка на PR-а, то е подсигурено да е успешно. Като се види, че няма кой да го запише, се намира кредитор от последна инстанция, колкото да се каже, че IPO-то е успешно. Към края на миналата година няколко IPO-та бяха на косъм от неуспеха. Убеден съм, че през тази година ще има повече такива. През миналата година имаше презаписвания от 20, 30 и 80 пъти. Имаше и такива, които бяха презаписани от по един път, а според мен и дозаписани. Критерият за успешно IPO не е изречението: Всички акции бяха записани.

Избраха Ви за председател на БАЛИП. Върху какво ще работи Асоциацията през тази година?

Надявам се да сме значително по-активни, отколкото бяхме доскоро. Убеден съм, че сред колегите ентусиазмът е по-висок. Искам да сме полезни за членовете си, тъй като през определен период Асоциацията не беше достатъчно полезна за тях. Много от членовете не виждаха полза и смисъл от членството в БАЛИП. Надявам се това да се промени.

Активно ще се опитваме да подпомагаме промяната на нормативната база, а и една голяма част от поднормативната уредба.

Надявам се до края на месеца БАЛИП да излезе с един документ, наречен „Добри практики при провеждане на IPO”. Ние като Асоциация не можем да задължим никой да го спазва, но се надяваме повече посредници да се съобразяват с него.