Тази седмица на фондовата борса у нас е скучно, с изключение на едно важно събитие. Инвестиционната компания Експат Капитал АД придоби 20% от Еврохолд България АД, една от водещите публични компании у нас. Управляващият съдружник в Експат Капитал Николай Василев разкри за Дарик подробности около сделката.

Може би Експат Капитал направи една от сделките на годината, като купи 20% от Еврохолд. Как стигнахте до решението за тази сделка? След като не успяхте да участвате в продажбата на част от Българо-американска кредитна банка ли го взехте?

Експат Капитал изненада борсата в началото на тази седмица и закупи за сумата от 26.4 млн. лева 20% от едно от големите публични дружества в България – Еврохолд. От няколко седмици подготвяхме тази сделка, разбира се, без изтичане на информация в публичното пространство.

Всички страни сме доволни от постигнатите условия. В Експат Капитал считаме Еврохолд за перспективна компания с добър мениджмънт, тя има шанс да излезе от кризата в сравнително добра форма и значително да се развие не само в България, но на Балканския полуостров, печелейки пазарен дял от своите конкуренти. Нашият екип може да допринесе за развитието на Еврохолд не само със значително финансиране, но и с добри идеи и препоръки как да се управлява бизнеса – ако има нужда от нашето мнение, винаги сме готови да го дадем.

Избрахме тази компания сред много други, които анализирахме. Разбирам въпроса ви за банката. Действително преди няколко месеца подадохме обвързваща оферта за закупуването на половината от акциите на БАКБ. Не бяхме предпочетени като купувач и в това няма нищо лошо. Харесвам частния бизнес и правилата, по които той работи. Фондът CSIF, който купи контролния пакет, има големи финансови възможности и екип, който разбира от управление в този сектор. Сигурни сме, че ще развие добре банката, така че им пожелаваме успех.

Ние продължихме да търсим добри възможности за инвестиции и закупихме акции от друго сериозно небанково дружество. И нямаме намерение да спрем дотук. Експат Капитал по занятие е инвестиционна компания, има все повече акционери и инвеститори. Нашата цел е да продължаваме да разглеждаме и идентифицираме перспективни български фирми, в които да инвестираме.

Към момента общият размер на активите ни под управление нарасна до 49.7 млн. лева и скоро вероятно ще надмине 50 млн. лева. За да ви илюстрирам темповете, с които се развиваме, през 2009 г. сме били около 6-7 млн. лева.

Т.е. вие сте една от компаниите, за която кризата беше по-скоро възможност?

Миналата година бях на световната годишна среща на Международната търговска камара в Хонконг. Там президентът на камарата изнесе забележителна реч, от която ще ви цитирам едно изречение: „Никога не трябва да оставяме една добра криза да си отиде неизползвана.” Стана клише китайският йероглиф, но действително, ако човек знае какво прави, има добри възможности за привличане на бизнес и реализиране на печалби.

Има няколко ключови правила, които трябва да се спазват. Едно от тях е, че е добре да се прави бизнес без големи задължения. Ние работим със 100% собствен капитал и нямаме нито лев банкови кредити, което е силата ни в такива времена. Ако някой има 50 млн. лева кредити, например, нищо чудно да фалира. Препоръчваме на всички компании, с които работим, да се финансират предимно с акционерен капитал, а не с кредити. За момента тези, които го правят, са по-силни от другите.

Ще настоявате ли представители на вашата компания да участват в управлението на Еврохолд и може ли да ви разглеждаме не само като финансов, но и като стратегически инвеститор в тази компания?

По-скоро да. Нашите намерения са дългосрочни. Наблюдаваме десетки български компании – и публични, и непублични. Харесали сме тази заради нейните стратегически перспективи. Смятаме, че в следващите пет години тя ще се представя успешно в България и на Балканския полуостров и нямаме намерение към момента да се разделяме с дела си. По закон колегите от Еврохолд нямат задължението да ни поканят в управителните тела. Надяваме се обаче да го направят, все пак ние станахме техния втори по големина акционер и сме готови да работим в положително взаимодействие на опит и идеи, както и на финансов ресурс.

Някои анализатори коментираха, че сте имали възможност да купите акциите по-евтино?

Купихме акциите на цена 1.215 лв. Права сте, че преди няколко месеца имаше увеличение на капитала на 1 лев, но тук има няколко особености.

Първо, тогава бяхме заети с други сделки. Не сме имали възможността да насочим вниманието си към тази компания, нито сме имали финансови средства за това тогава, нашите инвестиции са увеличиха след това.

Второ, ако тогава бяхме казали, че искаме над 20 млн. акции, трябваше да купим „правата“ за това от някого. Мажоритарният собственик щеше да каже, че 1 право не струва по една стотинка на акция, а по пет или десет – въпрос на преговори. Така че нямаше да можем да купим над 20 млн. акции по 1 лев, а щеше да бъде по лев и нещо.

Освен това, ако човек можеше да прочете утрешния вестник, всички щяхме да бъдем милионери. Например, когато работех в Лондон, нефтът беше под 10 долара, а после стигна почти 150 долара барел. Представяте ли си колко богати щяхме да станем, ако знаехме това преди?

Възможностите за листване във Варшава – доколко са реални?

Подкрепяме тази идея и се надяваме повече български компании да се листват във Варшава. За момента май има само една такава – фондът за недвижими имоти ICPD, който миналата година беше листнат във Варшава и това е голям успех. Тази година очакваме да я последват и други – например Софарма, може би Енемона, Еврохолд. Колкото повече, толкова по-добре.

Жалко, между другото, че България не разви възможността чужди компании да се листват у нас – например македонски, сръбски, румънски и други. Има много немски и австрийски компании, които са листнати в Източна Европа, дори в Букурещ, но повярвайте ми, и никога не им е минало през ума да дойдат в България.

Използвайки дискусията покрай Паметника на Съветската армия, се сещам за един ироничен коментар отпреди години: Съветската армия наистина освободи Полша от хитлеристите, проблемът е, че забрави да си тръгне след това. В България държавата национализира борсата с цел да я приватизира, но после забрави да го направи. Разбира се, ако попитаме участниците в този процес, те ще кажат: „Не е вярно, ние извършваме много стъпки за подготовката на този процес.” Важно е обаче има ли приватизация или няма. Ако няма, нямаме повече въпроси – всички подготвителни процеси не струват нищо, когато няма сделка. Ще си запазя правото да се коригирам отново, ако нещата се променят, но засега сделка няма. За мен държавна борса през 21 век не е печеливша формула.

Как виждате развитието на борсата до края на годината?

Всички искаме да сме оптимисти, това е нормална човешка черта. За момента не виждам причини за голям бум на борсата, защото не се случва нищо, което да я задвижи. Няма инвеститорски интерес към България – не само към борсата, а по принцип. Няма огромен ръст на българската икономика, няма супер успешни компании, нови листвания, които биха създали интерес – в други държави има.

Въпреки това има основания да се вярва, че индексът може да се вдигне. От 2001 до 2007 г. България беше може би световен шампион по ръст на индекса – в лева или евро над 27 пъти, в долари над 40 пъти. След това беше световен рекордьор по най-голям спад на борсата – над 85 % за кратко време. Оттогава други държави са увеличили своя индекс два и повече пъти, България не. Продължаваме да изглеждаме евтини.