В четвъртък, италианският автомобилен производител Fiat обяви, че е постигнал крайната цел в поглъщането на Chrysler и подчерта още веднъж забележителния успех на спасяването на американската автомобилна индустрия.


Да харесваш идеята за намеса на правителството в частния сектор противоречи на капиталистическия светоглед. Но трябва да признаем, че има моменти, когато изключенията от този принцип не само трябва да бъдат толерирани, но и приветствани.

 

Поне това показват събитията от последните три години, случили се на General Motors и Chrysler.

 

В края на 2008 г. целият автомобилен сектор в САЩ беше на ръба на тотален колапс, жертва на финансовата криза, колебанията на цените на петрола, огромните трудови разходи и лошото управление. Само General Motors загуби 30 млрд. долара през тази година.

 

Благодарение на решителните действия на администрацията на Джордж У. Буш и на следващия президент, Барак Обама, индустрията вече е процъфтяваща.

 

Продажбите на автомобили и лекотоварни камиони нараснаха през миналата година с 10.3 на сто до 12.8 милиона, в сравнение с 10.4 милиона през 2009 г.


Още по-забележително е, че General Motors приключи 2011 г. с най-голямата си годишна печалба от 1999 г. насам, въпреки че продажбите на превозни средства остават доста под нивата от преди рецесията.


Обратът при Chrysler е най-малко също толкова зашеметяващ, благодарение на изключителните управленски умения на главния изпълнителен директор на Fiat, Серджо Маркионе.

 

Продажбите на Chrysler нараснаха с 26% през миналата година, при което компанията постигна по-голямо увеличение на дела си от американския пазар от конкурентите си.

 

А успехът на производителите на автомобили е от огромна важност за икономиката на САЩ. Отрасълът създаде 129 000 нетни работни места през последните две години.

 

Какво щеше да стане, ако правителството на САЩ не се беше намесило? До края на 2008 г, двата гигантски производители на автомобили щяха да изчерпат паричните си средства, да спрат работа и да бъдат ликвидирани.

 

Последствията за доставчиците на автомобилни части щяха да са пагубни. Недостигът на части щеше да принуди Ford временно да прекрати производството. По всяка вероятност икономиката на САЩ щеше да загуби поне в краткосрочен план над 1 милион работни места.

 

Тези, които твърдо се противопоставят на спасителните мерки от страна на държавата, включително Мит Ромни и другите републикански кандидат-президенти - настояват, че по някакъв начин бедствието е можело да бъде избегнато и без правителствена помощ.

 

Това е просто нелепо. В края на 2008 г. и началото на 2009 г, проблемните компании не получиха и един цент частен капитал, с или без обявяване в несъстоятелност.

 

Знам това, защото наблюдаването на отрасъла беше моя отговорност в тези тревожни дни.


Признавам, че отварянето на вратата за правителствена намеса носи рискове. Има много примери за неефективни компании, особено извън Америка, които съществуват единствено заради наливането на публични средства.

 

Но в същото време, нека не забравяме, че правителството не винаги е лошо, и че пазарите не винаги са ефективни.


* Авторът, Стивън Ратнър е бивш съветник на финансовия министър на САЩ, материалът е публикуван в FT.