В България липсва ясен ефект и конкретни резултати от усвоените пари от европейските фондове. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията „Европейски пари за българския бизнес – научени уроци от първия и предизвикателства пред втория програмен период”, организирана от Българската стопанска камара (БСК) и Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие” (ЕНПР).

На събитието присъстваха евродепутати, представители на институциите, консултантския бизнес, предприемачи и медии, предаде Economic.bg.

Основна роля при работата с еврофондовете трябва да играят ефективността и постигнатите резултати. „Нека говорим за резултатите, които ще постигнем с тези пари, а не само да обсъждаме битката за усвояването им”, отбеляза председателя на БСК Божидар Данев.

Същото мнение споделиха и зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова и колегата й от МОН Николай Денков.

Дискутира се партньорството между държавата и бизнеса и споделеното управление на евросредствата. Социално-икономическите партньори имат важна роля при планирането и избора да проекти и са ключов фактор в комитетите за наблюдение.

Проектите трябва да са насочени към реалните нужди на бенефициентите, които да се избират според ясни и адекватни критерии. Необходима е и експертна помощ, чрез която да бъде повишен проектния капацитет на фирмите, защото те сравнително рядко подготвят проектите си сами.

Положението е най-сложно на регионално ниво – администрацията е пасивна и взаимодействието й с активните бенефициенти е чисто формално. Необходимо е по-ефективно партньорство – фирмите да получат точната помощ на най-необходимите места. „Обсъждаме създаването на т.нар. бутикови регионални схеми”, съобщи зам.-министър Русинова.

Необходимо е опростяване и стандартизиране на процедурите по различните програми и мерки, което сериозно би улеснило бенефициентите. Мерките трябва да са фокусирани върху конкретни икономически сектори, за да има осезнаем ефект от изпълнението им.

Програмите трябва да са подчинени на ясни микроикономически политики, каквито липсват вече 25 години. Без тях всяка ОП е просто сбор от интервенции без ясна рамка и синергия помежду им, от което страда ефективността им, отбеляза председателят на ЕНПР Атанас Кирчев.

Схемите често се застъпват, вместо да се допълват и обикновено не са подчинени на преките потребности на фирмите. Нерядко липсват ясни критерии за оценка, което затруднява както администрацията, така и бизнеса. Необходима е цялостна децентрализация при изпълнението на специалните схеми.

Фирмите пък трябва да кандидатстват по проектите с конкретен бизнес план и да са наясно с резултатите, които искат да постигнат.