Няма основание българите да се притесняват за своите пенсионни спестявания в частните фондове, които от своя страна са инвестирали на чуждестранните пазари. Това послание отправиха експертите от Комисията за финансов надзор по време на семинар с журналисти днес.

 

Както стана ясно от последната статистика за пенсионните фондове, обобщена от КФН към края на септември, около 1.7 млрд. лв., или 40% от активите, формиращи втори и трети стълб в пенсионната ни система, са инвестирани в чужбина. Само Универсалните пенсионни фондове са инвестирали почти 1.2 млрд. лв. в чуждестранни държавни ценни книжа – на страни от Европейския съюз и други държави.

 

Това подтикна DarikFinance.bg да попита Комисията: прави ли КФН оценка на риска за инвестициите на пенсионните фондове на отделните чуждестранни пазари? Разполага ли надзорният орган с данни какви точно са тези ДЦК – като страна и по матуритет?

 

КФН разполага с такава информация и извършва анализ на риска, отговориха надзорниците. Комисията всъщност получава мигновена информация за всяка сключена сделка на капиталовия пазар, не само на пенсионните фондове. Налице е пълна информация и за дълговите ценни книжа, в които са инвестирали пенсионните фондове.

 

„Статистиката много успокоява“, гласи експертният коментар. По неофициални данни, нашите пенсионни фондове не са инвестирали в италиански ДЦК, а експозициите им в гръцки държавен дълг са минимални, от порядъка на 600 хил. лв. Но поради напрегнатата пазарна обстановка, КФН предпочита да запази конфиденциалност за инвестициите на пенсионните ни фондове.

 

Тъй като инвестициите на пенсионно – осигурителните дружества са от голямо социално значение, те са обект на специално внимание не само от българския надзор. Финансовите им политики се следят освен от КФН и от банката доверител. От трета страна съществува и институцията Европейски съвет за системен риск, който има за цел да следи токсичните активи във финансовия сектор на Европа.

 

КФН сътрудничи на този съвет и непрекъснато подава информация за инвестициите на пенсионните фондове, тоест рискът се следи и на европейско ниво, обясни Валентина Динкова, директор в дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“.

 

Относно структурата на инвестициите на българските пенсионни фондове, в края на миналата седмица европейският надзорен орган ESMA направи публично изявление във връзка с разкриване на информация в годишните отчети на публичните дружества. Засегната е темата и за разкриване на информация за инвестициите в ДЦК.

 

Като цяло, общата тенденция в ЕС е към промяна на архитектурата на европейския финансов надзор, която ще доведе и до повече прозрачност. Но тепърва предложението на ESMA ще се разглежда на заседание на КФН, така че ще трябва да изчакаме, за да задоволим любопитството си – в германски или френски ДЦК са инвестирали нашите пенсионни компании.

 

Междувременно експертите и директорите в КФН изтъкнаха, че противно на ширещото се мнение, готвените законодателни промени в КСО, които може би ще влязат за разглеждане в Министерски съвет през март 2012 г., не задължават пенсионните фондове да инвестират в чужбина.

 

Нашият неголям капиталов пазар не може да осигури задоволителна доходност и да поеме инвестициите на пенсионните фондове, така че те търсят алтернативи. Нова справка в статистиката на КФН показва, че годишната доходност на частните пенсионни фондове през последните две години е около 2.2%.


Причината, поради която средният размер на осигурителните вноски в УПФ намалява с около 2 лева през последната година най-вероятно е, че доходите на хората са намалели в кризата – обясниха експертите. От друга страна, пенсионните фондове обхващат повече новоосигурени лица, а техните заплати не са високи.