Целта е кризите да се тушират на ранен етап и да не се харчат пари на данъкоплатците заради затваряне на финансови институции.

След като въведе първите две нива на защита срещу банкови кризи и хаос на капиталовите пазари, България е на път да включи и третия, последен щит, с което ще възприеме единната европейска методология, изработена след глобалните финансови шокове от 2009 г., пипе "Капитал Daily".

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на изцяло нов закон, който ще се прилага спрямо банки и инвестиционни посредници в затруднение. С него се уеднаквяват практиките, които се прилагат в целия Европейски съюз, и се преформатират ангажиментите на собствениците на банки и инвестиционни посредници така, че да се сведе до минимум възможността компаниите им да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.

България вече прие правилата, по които ще допуска централизиран европейски банков надзор, и изравни размера на гарантираните суми.

Сега се пристъпва и към регламентиране на правилата и отговорностите в процесите по преструктуриране и оздравяване, което беше очаквано от участниците на финансовите пазари.

Сред новостите, които законът въвежда, са съкращаване на срока, в който една банка може да бъде държана под специален надзор, възможност за ранно задействане на институциите, преди да са настъпили ликвидни проблеми, създаване на нови фондове и схеми за финансирането им, за да е наличен ресурсът за незабавно действие при кризи.

Мотив да бъде написан нов закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници е необходимостта българската нормативна уредба да се синхронизира с европейските директиви, които бяха разписани през миналата година.

Eдинната методология би трябвало да сведе до минимум опасността от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки. Така например, ако банката или посредникът са в икономическа група, то не само акционерите и кредиторите им, но и свързаните с тях компании ще трябва да оказват подкрепа.

Банките ще са длъжни да имат план за преструктуриране, който да актуализират веднъж годишно и да подлежи на одобрение от надзорния орган. При изготвянето на този план освен подробна информация за акционерите и юридическите лица в групата ще се предоставя схема за критичните операции в институцията, всичките й задължения, в това число необезпечените и подчинените.

Законът определя Българската народна банка като органа, който ще преструктурира банки, а Комисията за финансов надзор като институцията, която има правомощия да преструктурира инвестиционни посредници. Решенията на БНБ ще се вземат на управителен съвет, тоест отговорността ще е колективна, а не персонална. В закона изрично е записано, че "Българската народна банка, членовете на управителния съвет и служителите на БНБ не носят отговорност за вреди от действия или бездействия при изпълнението на задълженията им съгласно този закон, освен ако са действали умишлено". По същия начин ненаказауеми ще са и представителите на КФН.

Институциите ще могат да се намесват превантивно, когато банка или инвестиционен посредник нарушат или са близо до нарушаването на капиталовите изисквания или тези за ликвидност. Тогава БНБ или КФН ще имат право да назначат временен управител в рисковото дружество.

Процедурата по преструктуриране се разглежда като алтернатива на производство по несъстоятелност. При нея ще се извършва разпределение на загубите между акционерите и кредиторите, като се цели запазване на финансовата стабилност и ограничаване на загубите за данъкоплатците.

Финансирането на преструктуриране ще се извършва чрез специално създадени фондове. Новият фонд за преструктуриране на банките ще се управлява от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В случай на нужда ще се създава и аналогичен фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници. Средствата в тях ще се използват с решение на регулаторите.

Фондът за преструктуриране на банките ще се пълни с вноски от банките и постъпленията в него трябва да достигнат до 2% от размера на гарантираните депозити в тях. Това целево ниво няма да бъде постигнато изведнъж, а в срок до 10 години.

Счита се, че към момента е неоправдано създаването на специализиран фонд за преструктуриране на инвестиционни посредници, тъй като на пазара няма такива, които са със системно значение.

В случай че разписаните мерки не постигнат целта за предотвратяване на системна криза, законът разписва ред, по който може да бъде оказана държавна подкрепа. Тя ще идва по линия на два допълнителни инструмента - за държавна капиталова подкрепа и за финансова стабилизация. Те ще се прилагат с решение на Министерския съвет.