Нормативната база за регулация в България е изчерпана като действие. Нужно е да се въведе коридор на риска, ограничение на дохода от борсовите сделки и контрол над риска.

 

Това каза пред участниците в икономическия форум за страните от Югоизточна Европа Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор.

След изказването му от трибуната, потърсихме разяснения за това как според него е възможно предписаният комплекс от мерки да бъде наложен на пазарите.

 

Какво изисква тази нова регулация на пазарите, за която говорихте на икономическия форум?

Новата регулация ще дойде от гледна точка на ситуацията на финансовите пазари, която се разви през последните 10-20 години. Самата среда го изисква. Управлението на риска е много важен и изконен принцип при управлението на активи. Всички видяхме до къде се стига, когато управлението на риска започва да бъде оставяно на по-заден план за сметка на печалбите.

Принципът на необходимата благонадеждност и саморегулация е основен елемент на свободната икономика и аз лично винаги съм го застъпвал. Но очевидно на този етап ще трябва да има една по-сериозна намеса, вероятно не завинаги,  а до един етап на стабилизиране на пазарите.

Как да си представим тази промяна - една по-строга регулация, която тръгва от световните пазари и идва у нас, или нещо конкретно предписано за нашият, българският пазар, който пострада като че ли по-тежко от другите?

Имайки предвид, че кризата прояви първите си признаци и резултати именно от чужбина, не е възможно промените да се случат единствено в България. Ние сме член на Европейския съюз, затова няма да има индивидуални решения, те ще бъдат решения на общността.

Системата трябва да възстанови целия си цикъл на функциониране – като се започне от основното, от доверието и се мине до "кръвоносната система", отпускането на финансови средства - дали това ще става с банкови кредити, дали с емисии на капиталовия пазар, но механизмът трябва отново да започне да функционира.

Може ли играчите за бъдат ограничавани в постигането на трицифрени доходности?

Чистата забрана е най-грешният подход. Винаги ще се търси начин да се преодолее тази забрана, така че тя обикновено не е ефективната мярка.

Комплексът от мерки за професионално управление, който според мен е много важен в настоящата ситуация,  включва прозрачност на инструментите, възможността за осъзнаване и анализиране на риска, който е присъщ за самите инструменти и достатъчната капиталова база, с която оперира един участник на пазара. И когато я има тази симбиоза и тя бъде въведена в ежедневните операции, тогава вече ще имаме един вътрешен гарант за ограничение на риска.

Има още един много важен елемент и той е при създаването на финансов инструмент да се отчита разумния подход при съчетаването на отделните компоненти.

 

Също толкова важно е този инструмент да  бъде ясен и разпознаваем, с присъщите му компоненти на доходност и риск. Ако е неразпознаваем, неясен, то обещаната доходност, примерно от 20%, не говори нищо – как ще бъде достигната тази доходност, дали е възможно да е значително по-малко, какви са рисковете...


Това са неща, които и на този етап са  контролирани. Например, заложеното в проспектите изискване за това да е ясно указано, че инвестицията не е гарантирана.

Инерцията, с която се разпространява моделът на намеса от страна на държавните власти в спасяване на икономиките, носи ли според вас опасност за страната ни?

Ако погледнете участниците на пазара, може би 99% от тях ще кажат - да, държавата трябва да се намеси. Но какво означава това? Всеки разбира, че държавата изважда един голям чувал с пари и започва да купува акции, за да им вдигне цената. В тази ситуация, обаче очевидно, не говорим за пазар.

Например,  в САЩ или в Англия държавата се намеси, за да подпомогне на големи компании, но с оглед на това, че те са структуроопределящи за финансовите им системи и съответно  фалитите биха имали доста сериозни и тежки последствия.

В този смисъл, директната намеса на държавата на пазарите трябва да е изключително премерена като акт. Държавата има своята роля именно в областта на регулацията и то тя трябва да бъде разумна, за да не задуши бизнеса.

Контрааргумент на тази теза е, дали действащите към момента регулации бяха  достатъчни, за да предотвратят поведението на пазарните участници. А отговорът, мисля е ясен.

 

* Цялото изказване на Апостол Апостолов пред икономическия форум може да прочетете тук.