Кредитният рейтинг на САЩ бе понижен от ААА на АА+. За някои хора тези букви не означават нищо реално, но те доведоха до срив на световните пазари. Световните лидери незабавно поеха нови ангажименти, че ще направят всичко възможно, за да запазят финансовата стабилност и икономическия растеж. Сценарият много напомня за ситуацията през 2008 г., когато първо всички говореха, че проблем няма, докато кризата не доказа противното. Ще се повтори ли всичко това отново? Отговор търсим от анализатора Георги Стоев от „Индъстри Уоч”.

Това, което се случва в Америка, не се случва само там, а в целия развит свят. Това, че системата гърми в Гърция, Ирландия и Исландия и сега в Америка не означава, че скоро няма да има проблеми и в други страни, включително и в страни, които сме считали за стабилни.

Знаете, че Америка са считаше за едно от най-силните места, където да се купуват облигации. Оказа се в един момент, че правителството не може да си върне дълга. Същото важи и за други страни. Знам, че фокусът е в периферните страни, но нека припомним, че с големи дефицити са страни като Англия, Германия, Франция също върви по този път. Кризата не е нито само американска, нито само средиземноморско явление. Тя е глобална, криза на дълговете на правителствата.

Т.е. може ли да очакваме повторение на цялата криза, която ни се случи от 2008 г. насам?

Повторение като същия епизод от същия сериал няма да има, но като нов епизод от една по-дълга стагнация - по-скоро да. Докато надеждите в края на 2009 – началото на 2010 г. бяха за едно бързо възстановяване, т.е. дълбока криза, но едно бързо възстановяване, сега вече около две години по-късно надеждите са за стагнация, която няма да продължи седем – осем години, а две – три години. Т.е. хоризонтът е започна да се измества доста по-напред. Това, което се случи е, че хората започнаха да свикват с мисълта, че икономическият застой ще продължи много години, а няма да сме свидетели на класическото икономическо дъно и след това възстановяване веднага.

Светът сега по-готов ли е да посрещне нова криза от 2008 г., имайки предвид, че и тогава кризата започна от САЩ?

Да, мисля, че светът определено е по-готов поне психологически да посрещне тази криза. Очакванията на хората са изместени много по-напред. Докато 2009 – 2010 г. си мислехме как 2011 г. ще растем с бързи темпове, разбирайте отново 5-6 % годишен реален растеж, сега си мислим как до 2015 г. ще растем с един – два процента годишно и то при най-добрия сценарий, при който няма второ дъно. Това не означава, че има място за успокоение. В крайна сметка кризата избива точно на места, където най-малко сме очаквали, така че ще има сектори, които ще пострадат. Най-вече тези, които са разчитали на голяма правителствена подкрепа, включително и финансовият сектор, който разчита на това, че когато дава пари за грешни начинания, след това идва правителството и го спасява. Но мисля, че от 2008 г. насам започнаха да се променят практиките в банките, в инвестиционните фондове, сега ще е по-мек удар поне от психологическа гледна точка.

Каква е правилната реакция от гледна точка на Европа?

Правилната реакция е да се направи всичко възможно да се балансират бюджетите. Знам, че е лесно да се каже, а политически трудно да се изпълни, защото хората излизат на улицата, стачкуват, протестират, синдикатите блокират инфраструктурата, но няма друг сценарий, сега е трудно, но ще стане още по-трудно, ако отлагаме за по-бъдещ период. Все пак си мисля, че фалитът на Гърция трябва наистина да бъде обявен като фалит, да стане ясно, че Гърция няма да си върне парите – това, което се опитваха да го избегнат като послание европейските лидери, трябва най-накрая някой да събере смелост и да го каже, защото това е единственият начин правителства като гръцките да престанат да разчитат, че ще продължат да правят дефицитно харчене. По трудния начин, но в крайна сметка така ще влязат в правия път.

Т.е. след Гърция, трябва да дойде редът и на други страни да обявят фалит?

Не е задължително. Това е въпрос на ликвидност. Като дойде моментът на падежите, когато да си плащаш дълга, просто трябва да извадиш отнякъде пари. И докато Италия да речем в момента бюджетно все още е на плюс, може да се окаже, че следващата година няма да е такъв случаят с нея. Може да се окаже, че във Франция моментът ще дойде по-скоро, отколкото си мислят Саркози и неговите колеги. Проблемът не е кога ще дойдат тези проблеми, а в коя страна първо ще дойдат. Моето лично мнение е, че Гърция трябва да бъде страната, обявила официален фалит в Европа и не смятам, че това ще доведе до толкова големи негативи за еврозоната, както се опитват да ни убедят Трише и Барозу.

Когато говорихме преди години за кризата, която тръгна от Америка, повечето анализатори казваха, че след шест месеца ще дойде и в Европа, а след още шест – и у нас. Сега можем ли да очакваме втора вълна на кризата у нас след година?

По линия на чуждите инвестиции не знам накъде по-лошо може да стане, те така или иначе са замръзнали от 2009 г. насам. Не знам накъде по-лошо може да стане и по отношение на притока на чужд капитал. По отношение на търсенето на индустриални суровини и насочването към българските износители, там може да бъде търсен сериозният проблем, който идва и той ще се усети незабавно, там няма да има шест или дванадесет месеца. Просто в момента, в който се свие индустриалното производство в Европа, в същото време ще се свият поръчките за българските износители.

Секторът, който движи икономиката ни напред – износът, ще бъде ударен?

Да, ще бъде ударен, но е малко смело казано, че движи икономиката напред. Ръст между 0,5 и 1,6 % не е нещо, което може да се каже че движи икономиката напред, да говорим за двигатели и локомотиви. Просто износът ще има минусови стойности.

А от гледна точка на вътрешното потребление, то е замръзнало, какво ще се случи с икономиката ни? Може ли да очакваме, че тези малки растежи ще се обърнат и графиката ще е надолу накрая?

Без инвестиции няма да има отново ръст на търсенето, защото първо трябва да дойдат инвеститорите, отново да започнат да изливат пари в икономиката, да бъдат създадени 400 000 работни места, тези хора да получат заплати и чак тогава да започнат да ги харчат.

Може ли да очакваме, че настоящата ситуация, в която хората усещат най-силно кризата, ще продължи още доста време?

Не знам дали точно сега усещат най-силно кризата. Дори си мисля, че въпреки че много хора изгубиха работните си места през последните години, много хора очакват нещата да тръгнат още тази година нагоре. Виждам, че се раздвижва пазарът на нови автомобили, на имоти, изобщо има някакво оживление покрай тези капиталови разходи. Така че не знам, дали сега е моментът, в който най-тежко се усеща кризата, може би най-тежкият момент предстои.

Ние пропускаме обикновено онези хора, които работят на свободна практика или са самонаети, имат собствен семеен бизнес, те обикновено не губят работните си места, т.е. не попадат в онази статистика на НСИ, според която 340 000 души изгубиха работата си от 2008 г. насам. Те са тези може би милион хора, които формално продължават да са заети, но техните поръчки се свиха наполовина или повече. Тези хора, тази средна класа, са интересни за нас, защото ако са имали някаква надежда, че сега е най-тежкият момент, може би трябва да пренапишат плановете си – за инвестиция или за назначаване на някой друг работник. Всичко това може би ще се измести с една – две години напред.