Общините и консултантите по европроекти разкритикуваха остро новите правила за налагане на глоби по проектите, финансирани от фондовете на ЕС. Текстовете бяха предложени за обществено обсъждане в средата на април.

И Националното сдружение на общините в България, и Българската асоциацията на консултантите по европейски програми смятат, че новите правила оставят възможност за субективно определяне и налагане на санкции. Те са изпратили писма с опасенията си до вицепремиера Зинаида Златанова, чийто екип е изготвил промените.

Според тях основен проблем е, че се дава възможност на всеки управляващ орган да разработи свои правила за т.нар. финансови корекции. В новите правила са посочени основни видове нередности при възлагането и изпълнението на договори по европроекти, както и глобите за всяка от тях. Размерите на санкциите обаче са препоръчителни и управляващите органи могат да решат да не ги следват. Така според общините и консултантите ще се запази сегашната практика за едно и също нарушение на различни изпълнители да се налагат различни санкции.

“Предложеното постановление не само не преодолява най-сериозния проблем при процедурата и условията за налагане на финансови корекции - много високото ниво на субективизъм, но го задълбочава. Сега управляващите органи налагат финансови корекции при съмнителни и недостатъчни, а често и липсващи мотиви”, пише в писмото на асоциацията на консултантите.

Двете организации са недоволни и от това, че новите правила не въвеждат задължението евроглобите да се налагат с административен акт - заповед или решение. Остава сегашният ред това да се прави с писмо. То обаче не е административен акт и ако общините, неправителствените организации, фирмите или държавните ведомства решат да го обжалват, трябва да заведат гражданско дело срещу съответното министерство.

Консултантите предлагат евроглоби да не се налагат за обществени поръчки, които са минали през КЗК и ВАС и те не са открили проблеми. Сега и за такива проекти има санкции. Предлага се още изпълнителите на проектите да не носят отговорност за нарушения по търгове, одобрени от Агенцията по обществени поръчки или управляващия орган.