Банковата ни система е стабилна и високоликвидна, но 2012 г. ще бъде трудна за банките. Това прогнозират пред БТА Иван Искров, управител на Българската народна банка, и Левон Хампарцумян, председател на УС на Асоциацията на банките в България.

 

И двамата наши топ банкери заявяват, че очакват консолидация в банковия сектор в страната - което всъщност е добре.

 

Най-тежка е несигурността

 

Изминалата година беше трудна за реалната икономика, при това положение банките също имат по-лоши резултати, твърди Хампарцумян. През 2011 г. има реализирани и успешни проекти, като мобилно банкиране например.

 

Хубаво е също, че банковата система в България показа, че е устойчива и достатъчно здраво конструирана да издържи на вътрешни и външни шокове, независимо от продължаващите трудности в еврозоната – заяви банкерът.

 

Но в момента в Европа цари непредсказуемост – никой не знае как точно ще се реши кризата във финансовия сектор – и съответно дали банките ги чака добра или лоша година.

 

Това създава пречки за корпорациите да инвестират, потребителите стават по-плахи в потреблението; те спестяват, което не помага на икономиката. „Депозитите в момента са на мода повече от кредитите, защото потреблението и инвестициите не са“.

 

Според Хампарцумян, в последните дни има демонстрация на воля от еврозоната да се решат проблемите. Ако страните успеят да преодолеят несигурността, бизнесът ще може бързо да си планира действията, да се нагоди към новите условия и банките разбира се ще последват своите клиенти. „В момента, в който се появи платежоспособно търсене на кредити и желание да се потребява повече, нещата ще се балансират“.

 

Стабилно като българска банка

Българската банкова система през 2011 г. беше под натиска на бушуващата криза, която се задълбочи в еврозоната, но банките у нас съхраниха своите буфери, натрупани през всички години още от времето на кредитния бум. Това заяви на годишната си среща с банкери по случай професионалния им празник 6 декември управителят на БНБ Иван Искров.


Към септември делът на лошите кредити е 14.45 процента, което се равнява като стойност на 7.95 мрлд. лв. Според обяснението на Искров, няма категорично становище какъв размер лоши кредити може да понесе банковата система, защото всичко опира до това какви буфери има срещу тези кредити. „Видяхме банки в Западна Европа с три пъти по-малко лоши кредити, но се наложи да ги национализират, за да ги спасяват“.


Според управителя на БНБ у нас има предостатъчно буфери срещу лошите кредити. До септември тази година банковият сектор е заделил провизии в размер на 5.6 млрд. лв. Средната капиталова адекватност е близо 18 процента, което е много над минимално изискваните у нас проценти, заложени при много по-консервативни стандарти от европейските.


Капиталът на банковата система вече надхвърля 10 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Размерът на капитала в системата над регулаторния минимум е 2.9 млрд. лв. до септември
2011 г., тоест това е така наречения капиталов излишък. Друг източник на капиталов буфер е печалбата, която генерират банките. До октомври 2011 г. тази печалба е 514 млн. лв. За годината се очаква банковата система да е на печалба, близка до миналогодишната - 627 млн. лв., но това зависи най-вече от темпа на разходите за обезценка до края на годината, смятат от БНБ.


Общият коефициент на ликвидност за българските банки е почти 26%, което е много висок процент спрямо световните критерии. Като резултат от всичко това банките в България бяха едни от малкото в ЕС, които не се наложи да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците, обобщи ситуацията Иван Искров.

 

Банките не изнасят капитали в чужбина

Той подчерта, че няма изнасяне на капитали извън страната от българските банки към централите им в чужбина. В същото време няма как, когато няма платежоспособно търсене на кредити, големите банки, представени у нас, да държат кредитни линии и да плащат лихви по тях. Затова има връщане на заемен ресурс, но то според българския банков регулатор е
положително за системата, тъй като нашите банки стават все по-независими от външно финансиране.


Не трябва да имаме големи очаквания за 2012 г. - тя няма да е по-лека от 2011 г., смята управителят на БНБ. Проблемите в еврозоната се отразяват на потреблението и търсенето и оттам на бизнеса и банкирането и у нас. Искров прогнозира по-слаб растеж от очаквания през следващата година и по-слабо търсене на кредити в резултат на влошената конюнктура.


БНБ подкрепя сливания между банки

Управителят на БНБ Иван Искров препоръча на банките не само да търсят нови източници на доход, но и да ограничат своите разходи. Възможност за това е по-голяма част от паричния оборот на банките да преминава през дружеството за касови услуги, а също могат и да се оптимизират разходи за клонова мрежа и други.

 

Той отбеляза също, че БНБ подкрепя процесите по сливане на банки, защото това ще осигури капитализиране на структурите им.

 

През лятото втората и третата по големина банки в Гърция Юробанк (EFG Eurobank Ergasias SA) и Алфа банк (Alpha Bank SA) обявиха сливането си. В България Юробанк притежава Пощенска банка - Юробанк И Еф Джи България, а Алфа банк има клон. Финансистите очакват след сливането им новата банка да е сред първите по активи у нас.

 

Сливането на банки е неизбежно, още повече в лоши години, коментира в тази връзка Левон Хампарцумян. Икономията от мащаба при банките е много ясно изразен процес и на всички по-развити пазари, независимо какъв е броят на банките, има няколко доминиращи. По-малките институции имат фиксирани разходи, които са приблизително от същия порядък, както на големите институции, но финансовият им резултат е много по-малък.

 

От своя страна управителят на БНБ Иван Искров коментира на празника на банкера, че трябва внимателно да наблюдаваме какво се случва в еврозоната през 2012 г. Иван Искров каза: Няма никакво съмнение, че правителствата ще стоят зад своите банки; не изключвам да има и процеси на консолидация на банки, което е добре.