Турските и гръцките хотелиери обмислят да се откажат от предлаганите от тях ол инклузив пакети заради загубите за туризма в страните като цяло. Предлаганите пълни пакети от услуги ударили сериозно частните предприемачи в бранша във време на тежка криза, особено в Гърция. Дори кметът на Анталия е на мнение, че на хотелиерите им е все по-трудно да поддържат качествено ниво на услугите. В курорта около 95% от хотелите работят на система ол инклузив, докато в другите популярни турски курорти – Бодрум, Кушадасъ, Мармарис и други те са около 60 на сто.

Факт е, обаче, че системата ол инклузив набира все по-голяма популярност в България. Туристите отиват в избрания от тях хотел /комплекс/ и не се грижат за нищо повече. Но какво коства това на хотелиерите и на собствениците на атракциони в близост до места за настаняване, предлагащи ол инклузив, както и на общините?

Според едно изследване за рисковете пред глобалния туризъм на доц. д-р Таня Парушева, Университет за национално и световно стопанство, ол инклузивът е пазар, който ще расте, тъй като големите тур оператори отдават сериозни привилегии на затворените комплекси, предлагащи на туристите храна, напитки и забавления в изобилие. Изчислено е, че в глобален план хотелите, прилагащи системата, печелят с малко над 80% повече на стая от другите места за настаняване. Местните жители, обаче, остават встрани от печалбите, а в САЩ, например, положителният ефект за другите места за настаняване е с долар по-малък в сравнение с този за хотелите, прегърнали системата ол инклузив. В изследването дори е отправено предупреждение, че за държавите, в които туризмът формира голяма част от Брутния вътрешен продукт /БВП/, курортите, залагащи на ол инклузив, могат да се превърнат в неизчерпаем източник на загуби.

The Wall Street Journal пък писа, че малките играчи в туристическия бранш у нас са притеснени от конкуренцията на големите комплекси, работещи по системата ол инклузив. Чуждестранните туристи се затварят в хотелите и не ги напускат, оплакал се пред изданието собственик на заведение в курорта Св. Св. Константин и Елена, като допълнил, че за да оцелее семейният му бизнес на работа са се впрегнали той, съпругата му и дъщеря му и работният им ден не пада под 18 часа.

Ол инклузивът у нас

Според Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма, хотелите, предлагащи ол инклузив, у нас не са много, но са концентрирани на определени места. Той даде пример с Албена, където предлаганите пакети ол инклузив са масови, а по други наши морски курорти и населени места цифрата на хотелите, работещи по системата, е дори под 25%.

Йовка Страшилова, зам.-директор „Продажби” в Албена, потвърди, че курортът се води по това, което се търси на пазара и че оттам нямат намерение да променят политиката си засега. По думите й, хотелите, в които се предлага ол инклузив, са първи по ранни записвания, докато другите се записват доста по-късно, в последния момент. Тя допълни, че през следващата година в курорта ще обогатят ол инклузива в парковата зона, като ще добавят системата Dine Arоund, т. е. гостите ще имат повече възможности да изберат какво биха искали да обядват или вечерят и да опитат богатото разнообразие на ястия в селекция от тематични ресторанти. Гостите, дошли в определен период, пък ще получат един обяд и една вечеря в алакарт ресторант по избор.

В курорта, обаче, са се съобразили и с желанието на една част от по-платежоспособните гости, които предпочитат да бъдат обслужвани лично и не се възползват от ол инклузив пакети. Затова и 5-звездният хотел в комплекса не предлага ол инклузив пакети, а само с включена закуска и/или вечеря.

Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг, допълни, че в южния курортен комплекс около 70 на сто от хотелите предлагат ол инклузив пакети, също поведени от търсенето на пазара.

За ползите от ол инклузива

Ползите като че ли остават само за туристите, които знаят цената на своята почивка, не правят други разходи /или те са твърде дребни/ и не се грижат за храната и забавленията си. Затова и услугата ще продължи да бъде търсена на пазара, смята Румен Драганов.

Според него, обаче, туристите – естети избягват тази форма на почивка заради ограниченото „движение” – само в рамките на определения комплекс, както и нездравословното хранене. Ол инклузивът е нехигиенична форма на хранене, коментира Драганов. В днешно време голяма част от туристите предпочитат здравословна храна. Храненето „на леген”, където са сипани в големи тави различни готвени ястия, карат човека понякога да консумира по-големи количества и по-некачествена храна, обясни още той. В Турция ол инклузивът навлезе заради хотелите мастодонти, отдалечени от населените места и бяха съсредоточени в това туристът изцяло да прекарва времето си в хотела. Има къс тегел – стая, ресторант, басейн. Това спаси тези хотели от загуби на туристи, но много хора харесват точно това, заключи той.

За вредите от ол инклузива

Румен Драганов обясни, че в Гърция и Турция, както и други страни, в които има отделно министерство с ресор туризъм, се следят приходите и ползите за отделните региони. В тези държави водещи са печалбите за местните икономики, допълни той. И в двете страни се забелязва, че ол инклузивът като система в хотелите намалява прихода за местните икономики – т. е., тогава, когато туристите получават изцяло храна и напитки в хотела и независимо от големия брой гости, от това губят местните икономики. А смисълът на туризма в световен мащаб е от него да се създават нови работни места, да има икономически приход за регионите, коментира Драганов.

Според него, в България все още сме далеч от този начин на мислене. И кметовете на общините, и централното управление не виждат в туризма икономическите ползи от гледна точка на това, че няма никакви данни и не се следи какви са приходите за местните икономики, заяви Драганов. Ако погледнете стратегиите за развитие на туризма и стратегиите за развитие на общините, които бяха изработени със средства на Европейския съюз – в тях липсва изобщо българският турист като такъв, а от друга страна – няма яснота в нито една от общините за икономическите изгоди от приходите, заключи той и допълни:

В последните няколко години това, което се наблюдаваше в България и което е голям удар върху местните общини и общности, е че бяха допуснати чужди инвеститори, които направиха своите инвестиции, разпродадоха своето имущество и изоставиха до голяма степен бъдещето развитие на туризма в ръцете на случайни хора. От една страна – те нямат опит, а от друга – това, което правят, е повече в тяхна изгода. Виждате последните проверки, които направи НАП, се оказа, че масово субектите по места не плащат никакви данъци – и на общината, и на държавата. Това е липсата на осъзнаване и у кметовете на общините, и у централната администрация като цяло какво означава общината да печели. За разлика от Турция и Гърция. В нашите случаи, когато общината не знае какво печели, тя не може да сметне какви инвестиции може да направи в пътища и друга инфраструктура - канализация, водоснабдяване, електроснабдяване, обучения на персонал.

И от Албена, и от Слънчев бряг заявиха, че на всяко тримесечие изпращат статистиката, която им се изисква по закон. Оттам  насетне какво правят общините и другите отговорни държавни органи – нито Йовка Страшилова, нито Елена Иванова можаха да коментират.

Освен местните администрации, щети понасят и хотелиерите. Според Елена Иванова, туристите, които идват на ол инклузив у нас, не са хората с най-изискани маниери и най-високоплатежоспособните гости. Освен това, те се опитват да прокарат и идеята, че и телефонът им е включен в ол инклузива, обясни тя. Имахме случаи и на нанесени щети, включени в цената, която са заплатили. Но така или иначе пазарът го налага, а в криза всеки сам търси как да оцелее, коментира Иванова.