Драматичната ескалацията на гражданския конфликт и страховете от руска военна интервенция в Украйна изпратиха финансови трусове из цяла Европа, заплашвайки региона с нова криза. 

"Това внезапно се превърна от вътрешно украинска история в геополитически сблъсък", коментира Ларс Кристенсен от Danske Bank, пише The Telegraph. 

Руската рубла падна до рекордно ниско ниво спрямо еврото, докато волатилната вълна заля Полша, Унгария и Румъния през последните дни. 

Според Кристенсен, след войната в Грузия през 2008 г., вече никой не се съмнява, че Москва е способна на крайни действия. Ето защо пазарите започнаха да отчитат рисковата премия на евентуална руска интервенция в Украйна. 

При това не е задължително Москва да превземе съседната страна, всичко необходимо е да изпрати военен контингент, който да държи Янукович на власт. Перспективата за такова развитие обаче поражда твърде неприятни аналогии с друг конфликт от времето на Студената война – този в Афганистан. От друга страна през 1956 г. руската армия успешно предотврати излизането на Унгария от съветската сфера на влияние. 

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, нарече Украйна "буре с барут", след като броят на жертвите нарасна до 70. 

Руският външен министър Сергей Лавров определи демонстрантите като фашисти и обвини ЕС за подстрекаване на насилието. 

А според Societe Generale има "висок риск" Украйна да стигне  до състояние на неплатежоспособност по външния си дълг, надхвърлящ 60 млрд. евро. Подобно развитие обаче ще предизвика шокова вълна за руските банки. И не само за тях. Глобалните фондове, инвестиращи в развиващите се пазари, държат 3% от портфейлите си в украински облигации. Фалитът на Украйна би довел до световна криза. 

"Украйна е на ръба на разделяне на две. Свидетели сме на събития, които не сме виждали в Европа след разпадането на Югославия", коментират от City. 

Валутните резерви на Украйна са на дъното. Досега Русия пазеше страната в състояние на платежоспособност с отпуснатия през декември миналата година заем за 3 млрд. долара. 

На практика Русия е изправена пред избора да понесе големи загуби от фалита на правителството в Киев или да се сблъска с постоянно нарастващи разходи в негова подкрепа. 

На този фон военната намеса изглежда като решение, тъй като ще даде на Путин контрол върху ситуацията. 

Иронично, но символът на мира между народите – Олимпийските игри, превръщат войната в невъзможен избор. Москва даде толкова много пари за организирането на Зимната Олимпиада в Сочи, че сега не може да си позволи нови големи разходи, каквито би изисквала военна интервенция в Украйна. 

А и руската икономика не е в добра форма. Русия вече е близо до рецесията. Промишленото производство се сви през последната година, докато инвестициите в основен капитал намаляха със 7%. Според Capital Economics страната е изложена на сериозен риск заради резкия спад на излишъка по текущата сметка. 

Русия има почти 500 млрд. долара валутни резерви – третите по големина в света, но те не могат да предотвратят кризата. През 2008 г. централната банка наля 200 млрд. долара в подкрепа на рублата, но в процеса унищожи част от руската банкова система. 

А икономиката на страната така и не успя да се възстановен от катастрофата след фалита на Lehman през 2008 г. Тя е христоматиен пример за т. нар. "холандска болест", с огромната си зависимост от износа на петрол и газ.