Съмнително е, че по време на криза правителството може да получи добра цена за дела си в БФБ. Опасността от задълбочаване на корецията на капиталовия пазар далеч не си е отшила, рано е да се каже кога чуждестранните инвеститори ще се почувстват уверени да обърнат отново поглед към българския пазар. Това коментира пред DarikFinance Драгомир Бояджиев, портфолио мениджър и прокурист в Експат Асет Мениджмънт ЕАД. С него разговаряме и за възможността да се отървем от неликвидни или ангажиращи активи.


Какво представлява новият ви продукт – за изкупуване на акции срещу дялове във вашия фонд?

Това е една възможност, която даваме на настоящи и потенциални клиенти в знак на специално внимание. Ползата за тях е, че с това можем да ги “освободим” от неликвидни или ангажиращи ги активи – акции и други ценни книжа. Проучваме щателно тези активи, за да преценим кои от тях ни интересуват. След продажбата на ценните книжа с получените пари клиентът си купува дялове в някой от фондовете, управлявани от УД Експат Асет Менидмънт ЕАД.
Разбира се, преди да проявим интерес към определени позиции в портфейла на клиента, извършваме задълбочен анализ на активите на фонда, на тяхната структура и оценяваме дали тази сделка не би нарушила интересите на останалите инвеститори.

Кои други ваши продукти преценявате като особено атрактивни за инвеститорите в момента у нас?

През последната година и половина УД Експат Асет Менидмънт ЕАД подготви и представи няколко договорни фонда, всеки от които е с различен рисков профил и съответно различна очаквана доходност. Те са подходящи за хора, които искат да участват на пазара на рискови активи, но не разполагат с необходимото време и познания. При нас получават професионален мениджмънт на своите инвестиции.

Въпреки кризата всички наши фондове се котират много близко до нивата при стартирането си от преди година и половина, което считаме за успех. Екипът ни прави необходимото чрез умело управление и диверсификация да намали рисковете, ако пазарите са в криза, както е през последните две години.

ДФ Експат Ню Юръп Стокс е нашият високорисков договорен фонд, който инвестира предимно в акции и търгуеми права. В момента той е постигнал една от високите възвръщаемости на пазара през 2009 г.: +16.64% от началото на януари до 11 ноември 2009 г. Това го нарежда на четвърто място сред всички фондове у нас, които са общо около 100. Той има сравнително ниска волатилност на котировките и това се дължи на две основни причини. Първо, част от акциите в портфейла ни са на чужди компании и второ, голяма част от средствата са в инструменти, различни от акции (банкови депозити, инструменти с фиксирана възвръщаемост и др.). Особено в периоди, когато очакваме пазарите да вървят надолу, както е през последните няколко месеца, тази стратегия дава по-добра защита. Преди последния спад на българския пазар ние успяхме да закрием значителна част от позициите си на високи нива. За времето от средата на септември 2009 г. до момента SOFIX падна с около 15%, докато нашият фонд понижи нетната стойност на активите си с едва 2.56% .

ДФ Експат Ню Юръп Пропъртис е с балансиран рисков профил. Той инвестира основно в инструменти, свързани със сектора на недвижимите имоти. Доходността му за 2009 г. не е много висока, тъй като целият клас активи има трудна година. Нашият фонд обаче има положителни резултати за разлика от повечето инструменти, свързани с недвижими имоти и е на първо място сред договорните фондове, инвестиращи в този сектор. Освен това той има много ниска волатилност и дори в най-ниската си точка е спаднал само с около 6% от своя максимум, което го прави добър дефанзивен инструмент. Очакванията ни за бъдещето са по-добри, тъй като фондът е инвестирал в акции, които считаме за подценени.

ДФ Експат Бондс е най-новият ни фонд, който стартира през ноември 2009 г. Той инвестира предимно във висококачествени дългови ценни книжа и в други инструменти с фиксирана доходност и е подходящ за хора, които не са склонни да поемат високи рискове.

Освен договорните фондове, предлагаме и изготвяне и управление на личен клиентски портфейл. Това е т. нар. доверително управление, подходящо за хора с по-специфични изисквания от стандартните портфейли. При него се изготвя индивидуална стратегия в зависимист от конкретните очаквания за риска и доходността. Така чрез комбинация от различни финансови инструменти се постига по-голяма гъвкавост, а инвестициите се управляват от личен професионален портфолио мениджър.

С какви аргументи бихте убедили хората със свобоен кеш, че е по-смислено не да го държат на депозит в банките, а да инвестират в някой ваш продукт?

Банковият депозит без съмнение е основен инвестиционен инструмент. Рискът при него е на сравнително ниско ниво, а доходността му, особено в последните месеци, беше сравнително висока. Повсеместният погром на капиталовите пазари в последните две години донесе допълнителни плюсове за депозита като средносрочен вариант за инвестиране.

Наред с преимуществата си обаче депозитът има и редица недостатъци. Ограничената лихва, например, е сериозен недостатък, особено в моменти на висока инфлация. Невъзможността да разполагате с парите си преди падежа също е минус. Договорните фондове са напълно ликвидни и при тях може да разполагате с инвестицията си винаги при необходимост като изтеглите цялата или част от своята инвестиция по съответната котировка за деня.

Затова портфейлите са различни и клиентите могат да избират според степента на риск, който са готови да поемат. Например, ДФ Експат Бондс е подходящ инструмент за онези, които не са уверени в стабилността на пазара и не са готови да предприемат рисковани инвестиции. Вместо банков депозит с малка лихва ние предлагаме възможност за по-висока доходност при ниско ниво на риск.

Естествено, изборът на конкретен инвестиционен инструмент или портфейл от инструменти е добре да се извърши с помощта на специалист, който да предложи оптималния вариант за всеки клиент. Винаги обръщам внимание и на това, че инвеститорите трябва да се запознаят с пълните проспекти на фондовете преди да вземат инвестиционно решение.

Инвестициите в договорен фонд са свързани с по-висок риск от загуба, но в същото време имат и значително по-сериозен потенциал за реализиране на доходност. Инвеститорите трябва да знаят, че дяловете на договорните фондове не са гарантирани от държавен гаранционен фонд или с друг вид гаранция, а стойността им може да се понижава или покачва.

Какво смятате по повод отново разгорялата се дискусия да се делистват ли компаниите, които не отговарят на критериите за търговия на БФБ?

Личното ми мнение е, че критериите от новия правилник са прекалено строги. Ясно е, че неликвидни предприятия нямат място на борсовия пазар и трябва да се търгуват извънборсово. Необходимо е намаляване на броя листнатите дружества на БФБ, което ще ограничи и разходите на борсата. Но това би трябвало да стане поетапно и да касае предприятия, които са в ликвидация или с които няма сключена сделка за период по-голям от година. За голяма част от останалите в списъка на БФБ може да се приеме, че проблемите са по-скоро временни и рязко намалелите обеми, търгувани на борсата, им се отразяват изключително негативно.

Трябва ли да се приватизира БФБ по време на сочения от всички за най-тежък период от кризата, каквото намерение пред DarikFinance обяви министърът на финансите?

За всички мисля е ясно, че БФБ има нужда от нов инвеститор. Частният акционер е доказано по-добър мениджър от държавата. Когато той е и с дългогодишен опит, потенциалната полза от неговото ноу-хау и международни позиции е огромна. В този смисъл продажба на БФБ на някой от спряганите за евентуални купувачи е важна стъпка в популяризирането на борсата като място за инвестиране и като интегрирана част от големите европейски пазари.
Дали сега е най-удачният момент обаче е друг въпрос. Все още има нужда от сериозни инвестиции в Централния депозитар, а глобалната макроикономическа рамка не предполага постигането на добра цена. Лично аз не смятам, че при настоящите условия държавата може да склкючи изгодна сделка за своя дял. От друга страна обаче точно тази премия в цената привлича големите инвеститори и съответно увеличава потенциала за по-добро бъдещо развитие на борсовия оператор, а така очакваната държавна стратегия за развиване на Депозитара може би няма и да се случи в близките година–две.

Очаквате ли качването на държавни дялове от компании на БФБ да раздвижи пазара?

БФБ определено има нужда от нови, ликвидни емисии, които да бъдат активно търгувани на нея. В момента големите инвеститори масово са запълнили портфейлите си с ликвидни книжа до нормативните ограничения и възможностите за допълнително диверсифициране на българския пазар са силно ограничени, ако не и невъзможни. В допълнение – тези дялове ще привлекат и нови чужди капитали на БФБ, което ще се отрази благотворно както на самата борса, така и на цялата икономика.

Какви са прогнозите ви за българския капиталов пазар през следващата година?

Борсите в цял свят реализираха сериозно повишение за последните три тримесечия. В унисон с това SOFIX нарасна с почти 100% при пиковите си стойности за периода. Тези резки увеличения, неподплатени с добри показатели от реалния сектор в България и базирани основно на големи надежди, очаквано доведоха след себе си притеснения за раздуването на нов ценови балон. Като добавим и смесените сигнали, които идват от големите световни икономики, опасността за задълбочаване на корекцията, започнала през септември 2009 г., става все по-сериозна. Независимо от това обаче считам, че това евентуално положение би било ограничено само в първата половина на 2010 г. и позитивните очаквания за следващите тримесечия ще поставят началото на устойчиво повишение на борсовите индекси.

Ще бъде ли капиталовият пазар този, който пръв ще излезе от кризата и ще бъде индикатор, че тя си е отишла?

Трендовете на капиталовия пазар винаги изпреварват тези в реалната икономика. Докато в момента кризата в реалния сектор е в разгара си, то на капиталовите пазари сме свидетели на сериозен ръст през последните 8-9 месеца. Това обаче далеч не е показател за края на кризата. Сериозната липса на разполагаем финансов ресурс, високата междуфирмена задлъжнялост, лавинообразно нарастващият процент необслужвани кредити в банковите портфейли и сривът в строителния сектор, който представляваше основен фактор във формирането на вътрешния продукт на България през последните няколко години, поставят сериозно изпитание пред бъдещето на икономиката. В този смисъл реализирането на устойчиво повишение на БФБ би означавало по-скоро, че се вижда светлина в тунела, а не, че сме излезли от него.

Кога очаквате завръщането на чуждестранните инвеститори на БФБ – ако приемем, че кризата ще си отиде по-рано от Западна Европа, където и дойде по-рано?

Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса по простата причина, че връщането на чуждите капитали на БФБ е процес, който зависи от редица фактори. Основен е моментът кога чуждите инвеститори ще се почувстват достатъчно свободни финансово и уверени в бъдещето, за да обърнат поглед и към по-рисковите инвестиционни дестинации, каквато е и българската борса. Друг е въпросът доколко компаниите, търгувани на БФБ, са изгодна инвестиция и трябва да бъдат предпочетени пред тези в други държави в Централна и Източна Европа. Проблемната задлъжнялост на някои страни в региона увеличава допълнително изискуемата рисковата премия за Балканите, от което неминуемо страда и БФБ. Едва когато получим еднозначни отговори на тези въпроси, можем да предположим, че завръщането на чуждите инвестиции на БФБ ще бъде масово и продължително. Дотогава чуждите капитали на борсата ще присъстват в сравнително ограничени обеми, гонейки спекулативната печалба.

Кои са факторите, които трябва да са налице – както вътрешни, така и международни, за да станем свидетели на това?

Както споменах, един от основните фактори е този, че чуждите инвеститори трябва отново да повярват на региона, за да обърнат по-сериозно внимание на възможностите, които той дава. Размразеното кредитиране в Западна Европа започва да дава своите плодове и нарастналата ликвидност неминуемо ще подтикне фонд мениджърите да обърнат поглед и към по-рисковите държави. Дали ще имаме какво да им предложим тогава или ще останем отново с ограничения избор ликвидни компании, зависи и от държавната политика по отношение на БФБ, на депозитара и клиринга и от това доколко бързо ще започнат да се възстановяват инвестициите в реалния сектор.

 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!