* допълнен вариант

14 часа

Организацията на страните производителки на петрол ще съкрати дневния добив с 1.5 млн. барела, стана ясно след проведената среща на картела във Виена. Решението ще влезе в сила от ноември, като съгласието е било постигнато бързо, съобщи петролният министър на Саудитска Арабия. Възможно е да има и друго понижение през декември в зависимост от ситуацията на пазарите.

Алжир ще намали добива си с 71 000 барела дневно, Ангола - с 99 000 барела дневно, Венецуела - 129 000 барела, Иран - с 199 000барела, Катар - с 43 000 барела, Кувейт - с 132 000 барела, Либия - с 89 000 барела, Нигерия - с 113 000 барела, Обединените арабски емирства - с 134 000 барела, Саудитска Арабия - с 466 000 и Еквадор - с 27 000 барела. Решението може да бъде преразгледано на извънредната среща на ОПЕК, която ще се проведе на 17 декември в Алжир.

Новината не се отрази на низходящия тренд на стоковите пазари.

На електронната борса в Ню Йорк лекият американски петрол се понижи до $ 65.74 за барел, а в Лондон нефтът сорт брент падна до $ 60.71 за барел.

10:00 часа

На стоковите пазари цената на петрола се колебае около $ 67 за барел в навечерието на срещата на ОПЕК във Виена, на която трябва да бъде решено с колко ще бъде намален дневния добив, за да се стабилизират цените.

Организацията на страните износителки на петрол обаче е изправена пред опасността от разцепление между членовете си. Противоречията са свързани с плановете на картела да намали добива на петрол и да увеличи цените на фона на тай-тежката рецесия за развитите държави от 1983 година.

Министърът на петрола на Иран Голам Хосеин Нозари вече декларира, че ОПЕК може да намали добива с 2 млн. барела дневно или с близо 8 на сто, което почти се равнява на добива на Кувейт. Министърът на енергетиката на Алжир Шакиб Хелил, който е и президент на картела, обяви по-рано, че добивът може да бъде намален само с 1 млн. барела дневно.

Дебатът изправи Саудитска Арабия, която е най-големият производител в групата и американски съюзник, срещу Венецуела и Иран, които се противопоставят на американската външна политика и настояват за по-високи цени на петрола.

"Разделението в ОПЕК се дължи на различните нужди и желания на страните членки", твърди лондонският анализатор Гарет Люис-Дейвис. "Саудитска Арабия играе дългосрочна политическа игра. Другите страни имат високи разходи", уточни той.

Според оценките на Merrill Lynch, за да балансира държавния си бюджет, Саудитска Арабия се нуждае от цена от минимум $ 30 за барел, докато за Обединените aрабски eмирства и Катар минималната граница е съответно $ 40 и $ 55. за барел. Иран, чието население е два пъти по-голямо, отколкото на Саудитска Арабия, има "точка на пречупване" от около $ 100 за барел, твърди изпълнителният директор и главен икономист на Luois Capital Markets LP Едуард Морс.

За Венецуела, където президентът Уго Чавес харчи приходите от петрола за социални програми, минимално допустимата цена е около $ 120 за барел.

Така вътрешните противоречия засега натискат по-скоро цената надолу. Вероятно все пак добивът ще бъде намален с 1 млн. барела дневно, сочат прогнозите.

Всичко под 2 млн. барела ще означава, че цените ще паднат от тук до $ 58 за барел, обаче споделя Марк Уогнър президент на Excel Futures Inc.

На електронната борса в Ню Йорк лекият американски петрол се котира днес за до $ 67.45 за барел, а в Лондон за $ 63.10 за барел.