Държавният дълг вече гони 23% от брутния вътрешен продукт на страната при планирани в бюджета за тази година 18%. Това остави в наследство кабинетът Орешарски.

По данни на министерството на финансите към края на юли делът на държавния дълг към БВП възлиза на 22.8%.

За сравнение, в началото на мандата на подалото оставка правителство, през юни 2013 г., задълженията на държавата бяха еквиваленти на 16.9% от БВП на България.

По време на управлението на Орешарски, което продължи малко повече от година, вътрешният държавен дълг е нараснал с 3.15 млрд. лв., до 9.42 млрд. лв. Външните задължения пък са скочили с 1.78 млрд. евро, до 5.49 млрд. евро.

Сумарно дългът на българската държава, който на практика е дълг на всички данъкоплатци в България, се е увеличил с 6.63 млрд. лв. само за година.

Повишаването на държавната задлъжнялост с 5.9 процентни пункта от БВП обаче не е имало еквивалентен ефект върху икономическия растеж в страната. През второто тримесечие на тази година икономиката нарасна с едва 1.6% спрямо същия период на 2013 г., сочат данните на НСИ.

Плащанията по държавния дълг само през юли възлизат на 622.1 млн. лева, повечето от тях са към вътрешни кредитори и най-вече към банките.

Към досега изброените суми трябва да прибавим и държавногарантирания дълг, който в края на юли 2014 г. достига до 372.1 млн. евро или 0.9% от БВП.

На практика, независимо от оправданията, само за година на власт, правителството на Пламен Орешарски потопи страната в дълг, от който обаче нямаше почти никакъв позитивен ефект за икономиката.

За да бъдем коректни, трябва да отчетем, че близо 1.7 млрд. лв. от новия дълг са за изплащане на облигации с падеж през януари 2015 г. Но останалите около 5 млрд. лв. са резултат до голяма степен от погрешни управленски решения.

 

А задлъжняването на държавата продължава и през август и септември. След 100 млн. нов дълг взет през миналия месец, за този са планирани емисии облигации на обща стойност 428.45 млн. лв.