Какво е общото между правителството на Германия, правителството на Китай и Републиканската партия? Те искат да принудят Федералния резерв да се откаже от усилията да създава работни места. Мотивите и на трите са много подозрителни.

Фед сега не прави нещо радикално. Вярно е, че монетарната политика на Фед обикновено се изразява в изкупуване на краткосрочен правителствен дълг, докато днес, под показателния термин „количествено улеснение”, се изкупува по-дългосрочен дълг. /Да се купува краткосрочен дълг в момента е безсмислено, тъй като лихвите по него са близки до нула/. Но Бен Бернанке с право настоява, че неговата монетарна политика е „вярната”: опит да се намалят лихвените равнища, както се прави всеки път, когато безработицата е висока, а инфлацията ниска.

А инфлацията действително е ниска. След като се изключат волатилните цени на храната и енергията, същинската инфлация, разглеждана като по-добър индикатор за тенденциите отколкото сумарната инфлация – е едва 0.6%, най-ниската стойност, откакто се следят тези данни. Същевременно безработицата е почти 10%, а дългосрочната безработица е по-зле от всякога след Голямата депресия.

Тоест има огромни основания за действия от страна на Фед. На практика главното притеснение, което разумните хора трябва да хранят относно плановете на ФЕД – притеснение, което споделям и аз – е те да не се окажат те твърде слаби, твърде неефективни. Но има разумни хора – има я и оста на депресията: Китай – Германия – Републиканска партия.

Не е тайна защо Германия и Китай са изровили томахавката на войната срещу Фед. И двете страни са свикнали да формират големи търговски излишъци. Но за да имат някои страни търговски излишъци, други трябва да имат търговски дефицити – от години това сме ние. Eкспанзионистичните политики на Фед имат страничен ефект от леко отслабване на долара, правейки САЩ по-конкурентни, проправяйки път за по-нисък търговски дефицит на САЩ. А Китай и Германия не искат това да се случва.

Впрочем за китайското правителство атаката срещу Фед носи като странична полза отклоняване на вниманието от собственото манипулиране на валутата, като Китай погрешно обвинява САЩ именно в това, което сам прави – изкуствено поддържане на валутата си евтина.

Но защо и републиканците се включиха в атаката?

Бернанке и колегите му бяха поразени да разберат, че са взети на мушка. Те мислеха, че действат в духа не на някой друг, а на Милтън Фридмън, който обвиняваше Фед, че не е действал по-активно по време на Голямата депресия – и който през 1998 г. призова Японската централна банка да купува правителствени ценни книжа на открития пазар – точно това, което Фед прави сега.

Но републиканците не искат и да знаят за това и повдигат възражения, които варират от странни до несвързани.

Странните: в понеделник пъстра група от републиканци, за които досега не знаехме, че са експерти по монетарна политика – изпратиха до Фед отворено писмо с предупреждение, че политиката му „представлява риск от обезценка на валутата и инфлация”. Същата загриженост беше повторена към Бернанке в сряда от четирима водещи сенатори от Републиканската партия. Но и двете писма не обясниха защо трябва да се боим от инфлацията, след като тя сега е рекордно ниска.

А за обезценката на долара, ако оставим настрана факта, че слабият долар помага на производството в САЩ, къде бяха същите тези хора по време на предишната администрация? Доларът устойчиво се понижаваше през повечето от годините от управлението на Буш – спад, който затъмнява сегашната тенденция към понижение. Защо нямаше подобни писма, изискващи от Алан Грийнспан, председател на Федералния резерв по него време, да затегне политиката си?

Ето и несвързаните: двама републиканци, Майк Пенс в Камарата на представителите и Боб Коркър в Сената, призоваха Фед да се откаже от усилията си за постигане на пълна заетост и да се фокусира изцяло на ценовата стабилност. Защо? Защото безработицата си остава много висока. Не, не разбирам логиката.

Какво в действителност мотивира Голямата стара партия в атаките й срещу Фед? Бернанке и колегите му действително се оказаха изненадани, но бюджетният експерт Стан Колендър вече беше прогнозирал всичко това. Още през август той предупреди Бернанке, че „Републиканските политици виждат в икономическите трудности път към славна победа на изборите” и затова те ще се „противопоставят на всяко действие на Федералния резерв, което води до подобрение на икономиката”. Накратко, реалните им опасения са не дали действията на Фед ще се окажат вредни, а дали случайно няма да успеят.

Ето я и оста на деперсията. Без съмнение някои от критиците на Бернанке са движени от искрени интелектуални убеждения, но истинската причина за атаката срещу Фед е себичния интерес, казано просто и ясно. Китай и Германия искат САЩ да остане неконкурентен, републиканците искат икономиката да е слаба дотогава, докато има демократ в Белия дом.

Ако Бернанке се подаде на техния натиск, всички те ще получат каквото искат.

 

Авторът е професор по икономика, носител на Нобеловата възпоменателна награда по икономика за 2009 г.