Бизнес, в който възвръщаемостта на едно инвестирано евро е осем пъти, но в който и рискът е толкова голям, че ти трябва гърба на държавата, търси как да пробие в България.
Страната ни е единствената, която изостава от него, въпреки, че принципно се опитва да бъде част от общоевропейските поректи. Всъщност този бизнес е почти единственият, в който инвестициите не само че не са намалели през последните няколко кризисни години, ами напротив, увеличили са се.
Това е космическият бизнес, благодарение на които в момента четете този текст през лаптопа си или благодарение на който проведохте разговор с приятел на стотици километри разстояние от вас.
За космическият бизнес в предаването ИконоМикс по Дарик радио разказа Райчо Райчев, съосновател на Асоциация Циолковски. Вече втора година тя се опитва да утвърди общообразователна програма, която прави възможни срещите между български студенти и предприемачи със светила от космическата индустрия.
Какво е космическият бизнес? Строителство на ракети и изпращане на космонавти извън орбита?
Абсолютно всички, което намира приложение е в модерния живот на един европеец, е свързано изцяло с Космоса. Телефони, навигация, комуникация, системи за наблюдения на околната среда, системи за метеорология, за отбрана, земеделие - няма един сектор, икономически, който да не зависи от мащабите на космическия бизнес.
Ако имате макро земеделска земя, дори в България, вие разчитате на сателит, за да видите вашата продукция как се развива във времето, как да я обработвате по-ефективно, използвате навигация дори за комбайните в днешно време, това пести ресурси и печелите повече пари.
След 2-3 години, например смартфона ще измести лаптопа. И двете технологии – и смартфона, и лаптопа са продукт, първо разработен за използване на космически станции, защото това са олекотени системи. LCD телевизорите, оптиката на очилата ви, всичко това е продукт на космическия сектор.
Ние не претендираме, че ще строим сателити в България, това за нас сега не е толкова важно, колкото да научим млади хора, че те могат да участват. Също така да научим частния бизнес, държавните институции в България, че подкрепата и развитието на този сектор и възможностите, които това ще отвори пред България, са безпрецедентни.
Ние изобщо не участваме в този бизнес. България е единствената страна в Европа, която не е член на Европейската космическа агенция. За да станем член там се кандидатства. Това е процес, който е с минимум продължителност 5 години. Процесът е много сложен, но той не изисква почти никакви ресурси. Изисква първо решение от Министерски съвет, който да изрази желание България да започне реално преговори за присъединяване.
Когато това стане, младите учени в България ще могат да участват за първи път във всички космически изследвания в Европа, ще могат да получават заплати, които са адекватни на европейските стандарти. Ще могат да правят компании в бизнес инкубатори, да печелят грантове.
Европа изгражда собствена независима система, тъй като GPS системата е собственост на САЩ и въпреки, че е свободна за използване, все пак това прави целия свят зависим от САЩ. Европа има обединена космическа програма, нарича се Европейска космическа агенция, където членуват абсолютно всички страни от Европа. Без България.
А защо? Трудно ли е да се присъединим и какви са възможните пречки, това да не се случва?
Проблемите са няколко. Първият е, че като кажеш космически изследвания и наукии хората си казват „ние цъфнахме, та вързахме, сега хора в Космоса ще изпращаме”.
Представете си, че аз съм един голям инвеститор с много пари, как ще ме убедите да инвестирам в този бизнес?
Единственият сектор в цяла Европа, в който Европейската комисия и Европейската космическа агенция увеличават бюджетите си през 2008 до сега, е космическият сектор. Това са годините, в които света се намира в най-голямата икономическа криза. За 2009 г. чистите печалби от космическия сектор в Европа са около 200 млрд. евро. По официални данни на ЕС, за всяко едно евро, вложено в космическата програма на Европа има възвръщаемост между 7-8 евро.
За нас беше по-лесно да убедим водещи специалисти от космическия сектор да ни повярват и подкрепят, отколкото местни компании или местни организации, които иначе биха имали интереса да участват. Просто, когато кажеш, ще правим програма за космически изследвания, те казват „О, Боже, аз предпочитам да направя голф турнир”. Това се основава изцяло на неразбирането на това, което правим.
Всяка година, с която България се забавя по отношение на развитие на космическите изследвания е удар върху развитието на младите хора, удар върху развитието на българската икономика.
А защо е важно държавите да участват, всъщност космическите програми не заличават ли националните граници?
Космическият сектор е най-глобалното нещо в света. От друга страна той е изключително рисков – един сателит, малък проект, струва около 100 - 200 млн. евро. Никоя компания не иска да рискува сама да създаде сателит, който след това може да избухне на стартовата площадка. И така губиш от 100 млн. до 1 млрд. Най-скъпите сателити, които са успели да стигнат орбита са американските и се оценяват на 2-3 млрд. долара. Това е толкова рисков бизнес, че той автоматично налага всички страни да участват заедно.
Европа в това отношение е безпрецедентен лидер, защото е единственият континент, който има изключително обединена космическа програма. Това означава, че Германия, Франция и Белгия инвестират заедно, знаейки ,че дори нещо да се случи имат гърба на всички около себе и да продължават да се развиват. Европа е абсолютният лидер в частния космически сектор.
Изплатили ли са се инвестициите в тези сателити, които са изстреляни до момента в космоса?
В огромна степен. Телекомуникационният сектор, сателитите, които са на геостационарна орбита, които предават сигналите за телевизия, за радио - това са неща, които имат изключителна възвръщаемост. Вие като инвеститор няма да започнете да строите нещо за 500 млн., ако знаете, че това нещо няма да ви възвърне 10 млрд. след 5 години.
В момента светът гледа към Япония, където се случи голямо нещастие. Бихте ли казал как точно космическите технологии помагат за справяне със ситуацията там и можеха ли по някакъв начин да помогнат да няма толкова жертви и щети?
За съжаление, това което се случва там, е наистина голяма трагедия, но пък е показателно за това колко важни са технологиите. Буквално минути след земетресението всички страни, които биха били засегнати от цунамито, са били предупредени. До Хавай са знаели, че може да последва вълна.
Това са все данни, които по друг начин не могат да се получат, освен с космическите технологии, защото при подобни земетресения се нарушават наземните антени на търговските телекомуникационни компании. Само сателитният телефон работи тогава. Няма спасителен екип в света, който да не е оборудван със сателитен телефон поради тази причина.
Другото нещо - снимки от Космоса. Те са много бързи и благодарение на тях спасителните екипи моментално знаят къде има ненарушена писта, за да кацнат, къде е най-опасно, къде има бедстващи хора.
Ние в България всекидневно изоставаме с едни крачки, които после трудно могат да бъдат наваксвани. Изоставайки 5 години в технологичното си развитие, ние отново ще станем зависими от чужди инвестиции.
Затова и миналата година създадохме първата в България общообразователна програма за космически технологии и изследвания. Нарича се Космически предизвикателства и нашата идея бе да извикаме светилата на космическия сектор, да ги срещнем с младите българи и да ги изненадаме приятно с това, че те от България може да участват в процеса.
Вие на колко години сте?
На 27.
А къде сте учил?
Първо завърших история в Софийския университет, след което специализирах Латиноамериканска история и иберо - американски отношения в Севиля. След това бях приет в една от най-престижните програми за космически технологии в света.
Това ми беше мечтата от малък, но в България нямаше как да го уча, а по света беше много скъпо.
Така се стекоха обстоятелствата, че се преборих за пълна стипендия и заминах за Барселона, след което ме приеха с пълна стипендия в единствения в света космически университет в Страсбург - International space university и е финансиран от НАСА, Европейската космическа агенция, от Японската космическа програма и от частни инвеститори, разбира се. Там завърших и след това специализирах в Бразилия, където участвах в създаването на новите им концепции.
След това в България създадохме Космически предизвикателства, междувременно получих покана от НАСА, бях приет в най-престижната програма за бизнес технологическо развитие на НАСА. Първи българин съм там, което беше гордост за мен. Когато ме поканиха да кандидатствам за програмата селекцията бе 1 на 1 600 човека и пак с пълна стипендия.
Смятате ли да останете в България?
Вижте, да остана тук не е показателно за това дали обичам България или не. Аз все пак искам да се развивам. Но ще направя каквото е по силите ми.
* Не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!