Изследване на Икономическия институт на БАН показва защо отмяната на валутния борд в България няма да разреши проблема с отрицателното търговско салдо и дефицита по текущата сметка.

Състоянието на търговския баланс и на текущата сметка на платежния баланс на България не се влияе съществено от режима на валутния курс, както и от динамиката на курса на лева. Подобряването им може да се постигне чрез подходяща парична, фискална, подоходна и структурна политика, а не непременно с отмяната на валутния борд и на режима на фиксиран курс на лева. Това е един от основните изводи, който прави ст.н.с. ІІ ст. д-р Владимир Царевски от Икономическия институт на БАН в изследване за влиянието на валуто-курсовия режим върху състоянието на текущата сметка на платежния баланс.

Според Владимир Царевски евентуална девалвация на лева би довела до повишаване темпа на инфлация и изостряне на други проблеми в българската икономика, но не и до кардинално справяне с растящите дефицити в дългосрочен план.

Алтернатива на ограничителната фискална политика сега е политика на повишаване на доходите, увеличаване на нормата на спестяване и стимулиране на производството и експорта.

Решението не трябва да се търси в промяната на валутно-курсовия режим, а в реалния сектор на икономиката и по-специално – в сферата на техниката, технологията, организацията на производствените процеси, както и на образователното и квалификационно равнище на кадрите. Единствено по този начин би могло да се постигне съществено и трайно повишение на конкурентоспособността на българската икономика, и в частност – на експорта, смята Царевски.

Авторът на изследването е категоричен, че мерките на фискалната и структурната политика за подобряването на търговския баланс трябва да са насочени не толкова към ограничаване на вноса, колкото към стимулиране на износа.

В средносрочна перспектива България очевидно ще остане страна нето-длъжник, която в значителна степен ще разчита на приток на финансови ресурси от чужбина.

Царевски е изследвал динамиката на номиналните и реалните курсове на националните валути, както и състоянието на търговските и платежни баланси на 11 индустриално развити държави за период от 45 години и на 5 бивши социалистически страни от Източна Европа от 1990 до 2005 г. На базата на официални статистически данни и собствени изчисления той показва, че промените на валутните курсове както при режим на фиксиран, така и при плаващ курс, не оказват съществено влияние върху състоянието на текущата сметка на платежния баланс.

Специално за Източна Европа, анализът показва, че състоянието на търговския баланс и на текущата сметка не се влияе съществено от режима и динамиката на валутния курс. Значителните дефицити при тях са породени от прекалено рязката либерализация и отваряне към международния пазар при ниска експортна конкурентоспособност и далеч не най-успешно проведени пазарни реформи.

Анализът на България в периода на прехода, както при плаващ, така и при фиксиран курс на лева опровергава тезата за съществуването на автоматично действащ механизъм за уравновесяване на текущата сметка на платежния баланс. Налице е известно влияние на динамиката на реалния курс на лева в периода след въвеждането на валутния борд, но това не е своеобразен пазарен автоматизъм, смята Царевски. Според него основните причини и фактори, които обуславят огромните и бързо нарастващи дефицити по текущата сметка на платежния баланс на страната ни, трябва се търсят в реалния сектор на икономиката.

* Заглавието е на редакцията