Цените на храните може да паднат, но от средата на годината - това заяви в интервю за Дарик Стефан Цветков, председател на Сдружение "Агенция за анализи и прогнози". Сдружението е образувано от кадри на бившата държавна агенция, която бе закрита заради намалението на администрацията. Въпреки това експертите продължават да работят по анализи на икономическата ситуация в България.

Цветков не одобрява решението на правителството да коригира надолу прогнозите за развитието на икономиката ни през следващите години, нито пък идеята пари от Сребърния фонд да се инвестират на борсата.

Ето как изглежда идеята за Пакта за финансова стабилност и за Пакта "Европлюс" през погледа на Стефан Цветков.

Каква е Вашата позиция относно пакта за финансова стабилност?

В този пакт има няколко неща, които будят известно притеснение. Първо, там има едни числа, които не е ясно как са пресметнати. Давам за пример Германия, тъй като всички мотивират необходимостта от фискални правила с нея. Немците осъзнават проблемите си през 2006 г. и след около четири години работа въвеждат своите фискални правила. Те са работили четири години, анализирали са, пресмятали са и чак тогава са стигнали до извода как трябва да изглеждат техните фискални правила.

При нас се появиха изведнъж, без да разберем какво точно стои зад тях – обикновено зад тях трябва да стои теория, която е мотивирана, да бъдат посочени параметри. Дори не е използван официалният термин „разходи на консолидирания държавен бюджет”, а неизвестно защо е използван терминът „преразпределение от страна на държавата”, който търпи известни интерпретации. Аз бих казал, че той търпи доста интерпретации, но да речем, че тук, в България, всички знаем за какво става дума.

Другото странно нещо е, че в този пакт има разходи, които не се контролират от правителството. Давам пример с бюджета на общините, който е в консолидирания бюджет. В същото време всяка община си прави сама бюджета и може да прави дефицити, не е забранено. Не виждам никакви основания точно по този начин да бъде въведено това фискално правило.

Един от основните аргументи е, че подобни пактове се разработват и в други страни от ЕС.

Ако ще синхронизираме, нека видим какво са произвели другите. Засега ние не сме видели нищо, знаем горе-долу какво ще съдържа пактът „Европлюс”. Въпреки това все още няма окончателно решение как точно ще изглежда синхронизацията на икономиките, защото това е същността на „Европлюс” – да се синхронизират икономиките на страните от еврозоната и тези, които искат да се присъединят, за да не избегнат проблеми, които произтичат от това, че страните имат обща монетарна политика, но не и обща фискална политика.

Избърза ли България с включването си в „Европлюс”. Много хора разкритикуваха премиера, че е казал „да” без да постави никакви условия?

Мисля, че засега става дума за политически, а не за икономически въпрос. Още „Европлюс” не е изяснен. Според мен това беше форма на политическа подкрепа, която засега няма икономически последици.

Как очаквате външните фактори да повлияят на българската икономика?

Все още външната среда е малко несигурна, но ако човек тръгне да се притеснява в кой момент някъде по света ще се случи нещо.... реално погледнато, непрекъснато по света се случва нещо. Например, избраха Дилма Русеф за президент на Бразилия и тя има български произход, това може да повлияе положително.

По отношение на основни фактори, като цената на петрола например, лошо съвпадение на обстоятелствата е, че прогнозата се прави при толкова високи цени, но аз очаквам нещата да отшумят. Въпреки това цените са още много несигурни.

Одобрявате ли реакцията на правителството срещу високите цени на петрола и влиянието им у нас, визирам мораториума?

По-скоро не. Тук отново се търси някакъв политически ефект, тъй като трябва да има успокоение сред хората. Виждате, че имат проблеми – особено транспортните фирми и частните превозвачи. Търси се някакъв политически ефект, който в някаква степен може да бъде оправдан, друг е въпросът на каква цена.

Изкривява ли пазара този мораториум?

Той го изкривява, но тъй като става дума за един месец и една суровина, няма да е чак толкова. По-интересен е въпросът – какви са претенциите на хората, които са приели да има такъв мораториум?

Как очаквате да се развият цените на горивата и на храните – основните неща? Прогнозирахте инфлация от 3.8 % на годишна база.

За храните съм убеден, че през лятото ще има спад. За горивата е по-рисково да се прави прогноза. Това е един процес, който се развива извън нас и няма как да го предвидим.

За храните обаче не е съвсем така. Миналата година имахме рекордни цени. Трудно може да се очаква това отново, по-скоро ще имаме спад.

Бихте ли се наели с прогноза в цифри?

Да речем няколко десетки процента, за някои храни. Да не се разпростираме върху всички храни, но със сигурност – особено сезонните плодове и зеленчуци, ще спаднат с няколко десетки процента.

Очаквате ли да се раздвижи вътрешното търсене и това да раздвижи икономиката?

Да, това е част от нашата прогноза. То ще се раздвижи до известна степен, защото ще има успокояване на ситуацията, което ще доведе до намаляване на спестяванията на хората. От друга страна, очакваме подкрепа от страна на банките, които ще водят такава политика – било по линия на бизнес кредита, било при потребителските кредити.

От тази гледна точка, очакваме да има раздвижване и на вътрешното потребление, и на бизнеса.

А безработицата?

Безработицата по нашите прогнози ще остане на високо ниво. Причината е в това, че ако фирмите искат да запазят производителността, не трябва да наемат ниско производителна работна сила. В същото време износът ще расте, а фирмите няма да искат да се откажат от печалби.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл