Хрумвало ли ви е, че сметките за ток на хората, особено в селските и планинските райони, могат да намалеят, ако всяка къща или ферма инсталира свой мини – ветрогенератор? Заедно с това ще напреднем към целите за зелена енергия и ще намалим зависимостта си от внос на енергоресурси. 70 – годишният инженер от Хасково Николай Стефанов, който в богатата си кариера е бил и директор на софтуерна компания, не само се е досетил, а и се е опитал да реализира това на практика.

Но заради бюрократичната и лицемерна система, Стефанов е на път да се откаже от проекта, като сложи край на близо тригодишните си усилия да бъде пионер на зелената микро – енергия у нас. Парадоксът е, че всичко му е готово. Трябва само да се дръпне един шалтер и инсталацията ще заработи. Но инженерът не е съгласен да плаща на държавата и общината нови и нови такси, които влизат в драстично противоречие с европейските директиви, че зелената енергия не трябва да се издоява, а всъщност трябва да се насърчава.

5000 лева за една мечта

Имаме нов български Параграф 22: законът за насърчаване на възобновяемите енергийни източници не позволява тази готова микро ВЕИ инсталация. След като е писал до няколко ведомства и министерства, включително до Министерския съвет и получил няколко подигравателно учтиви отговори, Стефанов се свърза с DarikFinance.bg, за да представи този въпрос и да се опита да събуди някаква реакция в отговорните органи. Ето и думите му:

„Освен че съм инженер, аз съм и електротехник 6-ти разряд. Тоест разбирам за какво става дума. Още повече, една инвестиция от 5 000 лева не можеше да ме събори финансово. Като се запознах с първия вариант на Закона за възобновяемите енергийни източници, там през цялото време се говори за ползата от това. Как ще бъда подпомогнат от държава, кметове, от областните управители, от кого ли не ...“

И така, Стефанов се решава и към края на 2008 г. вече е готово съгласувателно решение с РИОСВ, че екослужбата няма никакви възражения срещу поставянето на ветрогенератор в двора на вилата му в околностите на Хасково. Бившото ХЕИ също се съгласява с този проект. Но след това топката отива в община Минерални бани: първо да се направи ПУП /Пространствено – устройствен план/, следват 4 – 5 връщания за съгласуване, все пак най-накрая ПУП получава одобрение.

Разрешение за всяка прахосмукачка

Но с всеки документ, който Стефанов представя, органите искат нови и нови бумаги. След одобрения ПУП те искат да им се изготви конструктивна документация за монтажа на този генератор – независимо че документацията за монтажа съпътства ветрогенератора, доставен от пловдивска компания. Общината най-накрая е успяла да смрази инициативата на инженера – с „дълбоко замаскирани изисквания“ от Закона за устройство на територията. „Ако знаех, че има такава дълга процедура, нямаше да се занимавам с този проблем“, категоричен е човекът.

Много тромава процедура – възмущава се той. „Изравняват изискванията за един ветрогенератор с мощност 1.5 киловата с построяването на ветроенергиен парк от порядъка на мегавати“. Максималната мощност на инсталацията му е 2 киловата, но номиналната е само 1.5 киловата. „Мощността на моята прахосмукачка е 1.6 киловата. Как е възможно нещо толкова малко да минава през такава дълга и тромава процедура“.

Хасковлията е изчислил, че монтираната перка ще покрие само 20 – 30 % от електричеството, което домът му консумира. „Това е нищо, но за мен е една капка. От многото капки могат да станат много реки и потоци и язовири ще се напълнят“ - твърди Николай Стефанов, отбелязвайки, че ако 100 000 домакинства в България монтират такива малки перки като неговата, това ще се равнява на инсталирана мощност от 150 мегавата.

В края на краищата това е енергия от нищото, отбелязва инженерът. Мястото около вилата е ветровито. Той е правил наблюдения и счита, че на месец могат да се „навъртят“ средно до 100 киловатчаса. Разбира се, има месеци, в които няма вятър. Системата, която той е инсталирал, е от вида on grid – включена е към енергоразпределителната мрежа на страната и токът, който се произвежда, ще отива в нея. Другата разпространена система е off greed, която използва акумулатори. Off grid системата е по-скъпа, защото освен ветрогенератора включва и цената на акумулаторите – но пък е удачна за места, където изобщо няма електроразпределителна мрежа.

Моят проблем не идва от електроразпределителните дружества – обобщава Стефанов. Напротив, всички нужни документи с тях са подписани, включително договорите за изкупуване на енергия.

Общината - каца без дъно

Но ЗУТ повелява да се представи още един документ: разрешение за ползване на ветрогенератора от общината. Това по сметките на Стефанов ще му струва още поне 300 лева, защото за целта ще трябва да се прави нов кадастриален план на мястото. В проектната документация дотук вече има изготвен един такъв, но какво от това? Освен това, отново трябва да се повика фирма, за да направи замервания на заземленията на ветрогенератора. Това ще глътне други поне 100 лв., защото за фирмата, която извършва услугата, е без значение дали става дума за малък домашен проект или за голям инвеститор. Очевидно и за държавната администрация.

Повече няма да дам и стотинка – заканва се човекът. „Няма да продължа да наливам вода в тази каца без дъно“. Дотук той е похарчил близо 1000 лева странични разходи за проекта си и търпението му вече се е изчерпало. Той цитира дословно пословичната европейска Директива 2009/28: „С цел да се стимулира приносът на отделните граждани към постигане на целите в тази директива, съответните органи трябва да проучат възможността за замяна на разрешенията с обикновено уведомяване на компетентния орган при инсталирането на малки децентрализирани обекти за производство от ВЕИ“ .

„Карат ме да давам пари за този, дето духа. И – нищо. Никой в страната не си мърда пръста. Ще го оставя да стърчи като паметник на моята глупост и на глупостта на държавата“.

Духа, ама понякога не духа

Стефанов е писал и до Парламента. След това с него се е свързал експерт и му е казал под сурдинка, че ЕРП-тата имат възражения към включването на ветрогенераторните мощности, защото били непостоянни: ту се включват, ту се изключват. И така да е – но тук не става дума за ветрогенераторен парк от няколко мегавата, а за малко домашно устройство: един стълб в двора, висок 9 метра, вързан с 4 въжета, а горе е ветрогенераторът. При големите генератори може да има вибрации, магнитни полета, шум от самата перка. А генератор от киловат и половина е „вентилатор“, по думите на инженера.

Малките производители на вятърна енергия, капка по капка, могат да постигнат мегавати мощности. Нещо повече – те ще са поставени на различни места в страната и няма да натоварват толкова рязко енергийната система. „При мен ако духа, на друго място няма да духа вятър“ - рисува бъдещето инженерът. И вероятно това действително ще стане факт, също и у нас. Но голата истина е, че в настоящия момент държавната и местната власт не чувстват нито потребност, нито желание да насърчават подобни, истински зелени проекти.

Показателно е, че експертите, които са гледали документацията и са идвали на проверки в двора на инициативния българин, са го молели да им даде екземпляр от проекта, защото не са виждали подобно нещо преди. И въпреки това, проектът за домашен ветрогенератор не само че не е получил никаква подкрепа от никъде, а е коствал много пари на автора. Висящите 300 лева за общината обаче са се оказали капката, която е преляла чашата на търпението му.

Изтритият абзац

Стефанов коментира и новия Закон за енергията от възобновяеми източници: първо се зарадвах, защото в първия вариант от новия ЗЕВИ в допълнителните разпоредби имаше абзац, който предвижда да се ползват и разпоредбите на цитираната по-горе Директива. Но когато излезе окончателният вариант на закона, въпросният абзац го нямаше. Стефанов се изненадва: значи някой го е изтрил?

„Аз съм инвестирал. Държавата не губи абсолютно нищо“ - е неговата горчива позиция. „Не го правя само за моя просперитет – искам да станат нещата“, допълва инженерът. „Вместо държавата да ме субсидира, аз трябва да я субсидирам с таксите, които плащам. По едно време се съгласих и на следното. Казах на ЕРП-то: сменете софтуера на електромера. Нека просто ми отчита обратната енергия и ми я приспадайте. Разбирате ли – нищо не искам от държавата. Искам просто този ток, който произвеждам и който отива в националната мрежа, да бъде приспаднат от тока, който ползвам. Не преференциални цени, хайде да не отиваме чак там. Но не може съоръжение три години да стои. Да стои“.