Горите на България нарастват всяка минута с 30 кубически метра дървесина. От това количество всяка минута се секат 10–12 кубика. Така че нетният прираст на българските гори е почти 20 кубически метра в минута, което за година означава, че реалният прираст е 12–14 млн. кубически метра.

 

Тези данни Живко Богданов, координатор на програма „Гори“ на WWF за България цитира като пример за голямото икономическо значение, което гората има за нас. Същевременно фактът, че над 95% от приходите на горските стопанства са от продажбата на дървесина говори, че у нас не се обръща внимание на другите функции на гората, от които потенциалните икономически ползи са даже по-големи – посочва той.

 

Нека опитаме да ги изброим. На първо място това е приходът от регулиране на водния баланс. Според изследване на WWF от 2010 г. /ставащият все по-влиятелен двугодишен доклад „Жива планета“/, България е една от 45-те страни по света, в която водните източници са изложени на среден до силен стрес. Съответно земеделието, промишлеността, дори битовата консумация на вода могат тежко да пострадат, ако не оценим стойността на водата.

 

Гората регулира водния отток не само като задържа водата, но и като я предава на речната система постепенно, предотвратявайки опустошителни наводнения и порои, също и ерозия. Погледнато в перспектива, производството на електроенергия от ВЕЦ, което в България има 7% дял, е невъзможно без гори.

 

Гората поддържа живота на планетата, като абсорбира и задържа въглеродния диоксид и отделя кислород. Лекарствените свойства на растенията в горите имат огромен икономически потенциал. Гората е дом за над 60% от защитените животински видове у нас. Гората е мястото за развитие на активен и екологичен туризъм.

 

Днес никой не отрича огромната икономическа ценност на българската гора. Различават се подходите за оползотворяването й. 75% от българските гори са държавна собственост, като Изпълнителната агенция по горите на практика стопанисва 26% от територията от страната. За съжаление резултатите й не са задоволителни – през 2009 г. приходите на агенцията, вкарани в държавния бюджет, са едва 113 млн. лева.

 

Въз основа цитираните по-горе цифри, решението на пръв поглед е да се сече повече. В това може би има доза истина, но този подход трудно устоява срещу няколко чисто икономически възражения. Първо, по-интензивният дърводобив няма да доведе на този етап до по-високи приходи, тъй като по-голямото предлагане ще намали цените, които и без друго са ниски. Пазарният достъп на българската дървесина е стеснен и има сериозни предпоставки за загуби от свръхпредлагане.

 

Второто възражение почива на въпроса кои гори да се секат. Малък, едва 4% остана делът на българските гори с естествен произход. Качеството на горите, твърдят наши водещи лесовъди, през последните 60 години запада. Стотици хиляди декари са изгорени и опърлени от огъня; милиони декари залесени гори боледуват и се разпадат.

Така че запасът от дървесина в горите на България е рисков. Още повече, търси се дървен материал предимно от старите, зрели гори – но там се оказва, че икономическата стойност при запазване на горите е по-висока от печалбите от дърводобива.

Модерната концепция за многофункционално управление на горите се разви в последните години върху факта, че приходите от дърводобив са само част от общите икономически ползи, които се създават в горите. За горите от умерения пояс актуални изследвания показват, че едва между една четвърт до една трета от икономическата стойност се формира от дървесина. Горите създават повече пари, предоставяйки различни екосистемни услуги.


Проблемът е в това, че за многообразните и скъпи услуги, които гората дава на човека, в момента просто няма пазари и стойността им на практика остава скрита. Но тенденцията в световната горска икономика е към преодоляване на този пазарен дефект. Все повече усилия се полагат и на европейско ниво /например в проекта TEEB, ръководен от икономиста на Deutsche Bank Паван Сукдев/, за да се гарантира справедливото възмездяване за услугите, които днес гората ни предоставя безплатно.

 

Вече се разработват механизми с действие в развиващия се свят, които предвиждат почти директно плащане за стопаните на гори, които не ги изсичат /REDD+/, тъй като тропическият лес е с огромна стойност за цялото човечество. Въпрос на време е услугите от горите на България да се оценят по-високо от дървесния материал. Според актуално изследване на европейски учени, само въглеродният диоксид, който се улавя и задържа в горите на България, има стойност 7 млрд. лева годишно.

Добре е да осъзнаем още сега, че България вече не попада сред развиващите се страни, а е член на богатия Европейски съюз. От своя страна Европейският съюз отделя за гората само 1.5% от бюджета на общата земеделска политика. Така че трябва да открием вътрешен източник на стойност в нашите гори. Такъв например е алтернативният туризъм, както и директното заплащане от страна на енергийните и ВиК компании за „горския компонент“ в услугите, които те продават на населението.

 

В крайна сметка, ако се оценят комплексните ползи на иглолистните гори в умерения пояс, проличава следният парадокс, открит още през 2001 г. от Конвенцията за биологично разнообразие. Икономическата стойност от стопанисването на гората с цел дърводобив може да достигне максимално 700 долара на хектар. Същевременно сечта в гората може да донесе нетни загуби от услуги в размер на 4 000 долара на хектар годишно. Тоест при отчитане на пълната икономическа стойност на гората, в някои гори да се сече е неизгодно.

 

В перспективата на предстоящо засушаване в региона на Южна Европа, българските гори стават все по-важни. Същевременно в момента управлението на горското стопанство в България не е на нужната висота. В специализираните среди се коментира, че сред южните европейски страни единствено в България горите внасят пари в държавния бюджет. В останалите страни държавата плаща за поддържане на регулиращите и средозащитни функции на гората.

 

Без съменение е, че горите на България имат голяма стойност: като национално богатство, като източник на приходи за бюджета и населението, като предоставяни услуги на обществото. Целта на концепцията за многофункционално управление на горите, впрочем записана още в първото изречение в проекта за Закон за горите, е тази стойност да се масимизира.

 

Това е възможно само чрез постигане на баланс между различните горски функции. За да спечелим максимално от гората, трябва да внимаваме какво поставяме и изваждаме от везните. От една страна са 113 млн. лева, които евентуално могат да станат 150, или дори 200 милиона. От другата страна са милиарди.

 

Очаквайте и следващите материали по темата:

 

Новият Закон за горите напредва в парламента. Реакции на заинтересуваните страни

Актуалното състояние на пазара на дървесина у нас: има начин да спечелим повече


Можехме да познаем задаващата се финансова криза, ако ходехме по-често в гората