Битовите потребители трябваше поетапно да преминават на свободния пазар на електроенергия. Това каза председателят и учредител на Сдружение "Соларна Академия България" д-р инж. Веселин Тодоров в интервю за БТА по повод последните промени в Закона за енергетиката, с които се отложи с една година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. По думите му не трябва да се изчаква до последния момент битовите потребители да преминат на свободния пазар, защото има опасност сметките за електроенергия да се повишат прекалено много.
 
Според д-р. инж. Тодоров липсва комплексът от мерки, който държавата трябваше да осъществи за целта. "Дори и да го вкарат като методология, вече е много късно", добави председателят на Сдружение "Соларна Академия България". Той поясни, че преходът на битовите потребители е трябвало да се случи на няколко етапа. Тодоров посочи, че битовите потребители е трябвало да бъдат стимулирани да инвестират във възобновяеми енергийни източници или да бъдат субсидирани така, че да не усетят разлика в цената при излизането на свободния пазар на електроенергия. Той счита, че трябва хората да имат право да се сдружават в граждански енергийни общности, така че да могат да ползват евтина електроенергия на фиксирана цена.
 
"Въпреки че законът за гражданските енергийни общества беше приет през октомври, все още нямаме подзаконова нормативна уредба, която да регулира това нещо. Това поставя пречка и има нежелание от страна на битовите потребители да излизат на свободния пазар", обърна внимание Веселин Тодоров.
 
На въпрос дали ако се предвиди компенсаторен механизъм за битовите потребители по подобие на този за бизнеса, ще е работещо решение, председателят на Сдружение "Соларна Академия България" попита от своя страна какво ще се случи, ако догодина се повиши цената на електроенергията, както стана през 2022 г. "Ще бъдем в изходната позиция, която бяхме през септември 2022 г., само че с тази разлика, че ще трябва сега тепърва да търсим средства за компенсации", заяви Веселин Тодоров. Според него е по-логично да се търси устойчивост и дълготрайност на енергийната система. "Ние трябва да инвестираме в технологията, която за следващите 10 години да ни гарантира еднаква стойност на електроенергията и устойчивост", изтъкна председателят на Сдружение "Соларна Академия България". Той счита, че даването на пари за субсидии е краткотрайна и неефективна мярка.
 
"Много по-ценно е, ако се дадат средства например от Фонд "Сигурност на електроенерийната система" за инсталиране на фотоволтаични, вятърни и геотермални централи, които са с хоризонт на поне 10 години производство на електроенергия на стабилна цена. По този начин ние гарантираме, че 10 години този битов потребител, тази фирма или бизнес, ще има ясна представа за цената на електроенергията в рамките на този период", допълни Веселин Тодоров. На въпрос защо трябва да се строят още фотоволтаични централи, след като дори в момента има излишък на електроенергия от тях в някои дни, експертът отговори, че през последните 3-4 години прекалено много е инвестирано във фотоволтаични централи и затова се е получил ефектът, който виждаме днес – отрицателни цени на обяд и коментари, че зеленият преход е нещо лошо.

istock
istock

"Има едно много важно нещо по отношение на прехода - това е думичката справедлив преход", акцентира Веселин Тодоров. Той добави, че тенденциите за справедлив преход са много ясно оформени в Зелената сделка на Европейската комисия, които са децентрализирано производство на електроенергия, която да е максимално близко до потребителя. Затова тези фотоволтаични централи трябва да бъдат максимално близко до битовите потребители и бизнеса, като по възможност да са и със системи за съхранение, така че да се съхранява енергията, която се произвежда в часовете на свръхпроизводство.
 
Председателят на Сдружение "Соларна Академия България" коментира, че в предстоящата година, в която битовите потребители ще останат на регулирания пазар, държавата трябва да предприеме поредица от мерки, които обаче трябва да бъдат ефективни. Като негативен пример той посочи програмата за субсидиране на домакинства за изграждане на системи за производство на електроенергия на покривите на частните домове, която е по Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя е затворила вече, като държавата не е провела нужната разяснителна кампания, която да стимулира хората да кандидатстват по тази програма. Заради това вместо близо 10 000 домакинства, които са били предвидени по програмата, са кандидатствали едва 2000, посочи Тодоров.
 
По Плана за възстановяване и устойчивост има още няколко подобни кампании, които могат да се проведат по-ефективно. Председателят на Сдружение "Соларна Академия България" апелира тези програми и финансирания да бъдат по-достъпни и лесни за потребителите, за да може гражданите да се обзаведат с подходящите технологични решения за производство на електроенергия. По този начин ще бъде много по-лесно за битовите потребители да преминат към либерализирания пазар, счита Веселин Тодоров.

Той изтъкна, че е изключително важно да се видят европейските практики по отношение на енергийно бедните потребители, защото излизането на свободния пазар може да доведе до сериозен проблем за тези граждани.

"Към момента държавата няма решения за тях и това ще бъде един огромен бич за нашето общество", коментира инж. Тодоров. Той счита, че гражданските енергийни общества са една от възможностите, които донякъде решават проблема с енергийно бедните потребители.
 
Експертът е на мнение, че по цялата енергийна трансформация в страната ни се работи "на парче" предвид динамичната политическа обстановка. Според него либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители е трябвало да се случи по-рано. Той се надява 2025 г. да бъде последната година, през която битовите потребители ще преминат на свободния пазар. Веселин Тодоров счита, че пречи на пазара на електроенергия това, че битовите потребители все още са на регулирания пазар.

istock
istock

"Либерализацията не е в ущърб на битовите потребители. Да, може би ще има вдигане на сметки, но трябва да се знае, че е въпрос на енергиен мениджмънт битовите сметки да са високи или ниски. Въпрос е и на общоевропейска политика и в частност на държавна политика държавата да предложи алтернативни субсидиращи методи, които да позволят на битовите потребители да влязат в една по-устойчива, по-зелена, по-кръгова икономика, като инсталират технологични, иновативни решения за производство на електроенергия в техните домове", обобщи председателят на Сдружение "Соларна Академия България".

Либерализацията на пазара на тока се отлага

БТА припомня, че на 5 октомври 2023 г. парламентът одобри промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които включваха либерализация на енергийния пазар за битовите потребители. Измененията предвиждаха от 1 юли 2024 г. Националната електрическа компания (НЕК) да престане да бъде обществен доставчик и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. С посочените изменения и допълненията на ЗЕ трябваше да се пристъпи към следващ етап от либерализацията на пазара на електрическа енергия, който предвиждаше пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г.

Премахваше се фигурата "обществен доставчик на електрическа енергия", определянето на прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с което общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. В тази връзка се предвиждаше да отпадне задължението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърждава цени, по които: производителите в рамките на определената им разполагаемост продават електрическа енергия на обществения доставчик; общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената електрическа енергия за нуждите на регулирания пазар и крайните снабдители продават електрическа енергия на битови крайни клиенти за обекти.
 

istock
istock

На 25 април 2024 г. депутатите отложиха с една година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, след като парламентът прие на второ четене промени в Закона на енергетиката. Народното събрание гласува КЕВР да провежда производството и да определя компонента от регулираната цена на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти за регулаторния период, който започва от 1 юли 2025 г.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase