Днес във Франкфурт се срещат 22-мата членове на управителния съвет на Европейската централна банка. В предишни години пазарите със затаен дъх следяха дали Жан-Клод Трише, президентът на институцията, ще обяви повишение или понижение на основната лихва с четвърт процентен пункт, или пък дали няма да каже нещо по-различно от прословутото му vigilance /бдителност/.

Но сега на всички е ясно, че по тази линия новини не трябва да се чакат. Много по-големи надежди се възлагат на евентуално продължение на програмата за изкупуване правителствен дълг на страните от периферията от еврозоната. Ако ЕЦБ даде гаранции, че ще осигури финансиране на закъсалите си членки, пазарната спекулация до голяма степен ще престане и лихвите по европейските ДЦК ще паднат.

Жан – Клод Трише не иска да решава проблемите по този начин. Той ясно съзнава риска ЕЦБ от пазител на еврото,да се превърне в уред за подпомагане на безотговорни правителства. Бдителността, с която е известен, неизбежно му нашепва, че тръгвайки по този път, доверието в цялата еврозона се подкопава.

Трише сериозно държи на независимостта на централните банки от правителствата и вече е казвал, че е дошло времето кризисните мерки да се изоставят в полза на по-благоразумни политики, тъй като банките се пристрастяват като наркомани към помощите.

Трише беше заел тъкмо тази позиция на 6 май, когато бурята около гръцкия бюджет се сгъстяваше. Според него, правителствата, а не централната банка на еврозоната трябва да са отговорни за помощта за финансите на страните членки. След масовото разпродаване на гръцките /без/ценни книжа, Трише беше принуден за дни да промени на 180 градуса политиката си.

Около ирландската банкова криза миналата седмица, Трише не особено деликатно загатна, че е време ирландските банки да си стъпят на крака и да започнат да се оправят сами. Европейският съюз реши тогава да вземе нещата в свои ръце и действително осигури нужната /според някои/ многомилиардна помощ. Но ефектът от гарантираните 85 млрд. евро не беше по-голям от покупка на вафла в магазина. Пазарите започнаха да залагат на фалита, цената на дълга се изстреля нагоре и изведнъж – макар и не неочаквано – Испания влезе в светлините на прожекторите.

Дали Трише няма да се поддаде на пазарния натиск, както вече направи при кризата на Гърция? Най-малкото, което пазарите ще искат да разберат днес, е че ЕЦБ няма да оттегли неограничената си ликвидна подкрепа за банките през декември. Истинското желание на инвеститорите е да чуят: ЕЦБ увеличава значително програмата си за изкупуване на правителствен дълг от периферните страни на еврозоната.

В крайна сметка, защо не? Федералният резерв на САЩ и Японската централна банка го правят отдавна и с подчертан успех. Наскоро пък Китай коментира, че разглежда правителствения дълг на страните в еврозоната като сигурен актив и при нужда ще се намеси, купувайки по-големи обеми ДЦК. Тогава, щом Пекин е готов на изгодната сделка за над 7% доходност по сигурен правителствен актив, защо ЕЦБ да не облекчи бъдещето на европейските данъкоплатци, оставяйки заема вътре в семейството?

Впрочем Ирландия, Португалия, Гърция, Испания и Белгия – страните, които станаха предмет на спекулативни атаки, като брой са почти една трета от еврозоната, но като БВП създават само около 23% от над 9 трилиона евро икономически продукт, прогнозиран през 2010 г. Само Испания е по-голям играч, с БВП над 1 трилион евро, като много е вероятно след справянето с кризата в по-малките държави, спекулациите около испанския дълг да намалеят.

Тоест в момента проблемите на една пета от икономическата пица застрашават цялата зона. Да се поддържа тази схема няма особена икономическа логика. Какви са алтернативите? В списъка на заразените да се нареди и Италия, чието съотношение дълг/БВП е 115% - и тогава историята става наистина дебела.

Никой вътре в Европа не иска края на еврото. Но реалността е, че системата за суверенно емитиране на дълг на различни страни, които ползват една валута, не може повече да работи. Така че независимо от нагласите на испанския финансов министър, до унификация на процедурите по емитиране на ДЦК, за което настоява Берлин, ще се стигне – ако искаме еврото да има бъдеще. Но дотогава, което вероятно ще се случи през 2011 – 2012 г., на закъсалите трябва да се окаже помощ.

И така, днес в 13:45 часа централноевропейско време ще бъде обнародвано решението на ЕЦБ, а 45 минути по-късно Трише ще даде пресконференция. На 30 ноември едно негово изказване беше изтълкувано от пазара в смисъл, че намесата на централната банка е възможна. Той всъщност просто каза, че пазарите подценяват решимостта на правителствата в еврозоната да се преборят с дълговата криза. Какво е мислел той, какво са разбрали инвеститорите са две различни неща. Възможно е Трише просто да е държал на своето, че не централната банка, а правителствата на страните членки солидарно трябва да помогнат.

Ако е така, ако бдителният Трише продължава да държи на това, че купувайки дълг на проблемните страни ЕЦБ поема в баланса си твърде много рискове, което поставя под заплаха бъдещето на еврото, удачно е да му се отвърне: ами ако бягството от всякакъв риск за еврото доведе дотам, че еврото в един момент вече няма да го има? Мандатът на Жан-Клод Трише изтича през следващата година. Ако днес той директно откаже да купува правителствен дълг, той ще се хареса много на Германия – и отново ще потопи пазарите.