Четири банки формират 85% от печалбата на сектора през първата половина на тази година. Това показват данните на БНБ. Нещо повече, две от въпросните финансови институции са български.

Иначе състоянието на банковата система е стабилно, но на фона на задълбочаваща се кредитна криза под влияние на неблагоприятната макроикономическа среда.

Пазарните дялове на местните и дъщерните банки от ЕС нарастват съответно до 27.3% и до 64.9%. При клоновете на банки от и извън ЕС е отчетено намаление на пазарните им дялове до съответно 5.7% и до 0.7%.

В края на юни банките реализират обща печалба от 318 млн. лв. или с 6 млн. лв. по-ниска в сравнение със същия период на предходната година.

Най-висока печалба отчита Банка ДСК - 127.2 млн. лв. На второ място по този показател е УниКредит Булбанк с печалба от 92.7 млн. лв. Корпоративна търговска банка има нетен положителен резултат от 27.1 млн. лв. А печалбата на Първа инвестиционна банка към края на юни е 22.3 млн. лв.

Основните фактори, които ограничават способността на банките в България да генерират добра доходност са намаляващите лихвени приходи, свиването на нетния доход от финансови инструменти и увеличеният размер на административните разходи.

Първият от тези фактори има най-голяма тежест, като той е следствие основно от увеличението на депозитите в банковата система на фона на затегнато кредитиране.

Въпреки регистрирания през второто тримесечие растеж на кредитния портфейл с 0.2%, не са налице признаци за възстановяване на кредитната активност предвид колебанията при отделните сегменти на портфейла.

Делът на депозитите от граждани и домакинства в общите привлечени средства продължава да нараства, достигайки до 52.1% в края на юни. Това е за сметка главно на свиването на дела на привлечения ресурс от кредитни институции до 13.9%.

В същото време относителният дял в активите на инвестициите в ценни книжа се увеличава за сметка на намаляващия дял на паричните средства.

Портфейлите с ценни книжа се увеличават общо с 398 млн. лв., като най-голямо нарастване през тримесечието е регистрирано при активите на разположение за продажба. Нарастването на дълговите инструменти на местни емитенти е изцяло в резултат от увеличените инвестиции на банките в ДЦК.

Кредитният риск продължава да бъде доминиращ в балансите на финансовите институции. Въпреки активното му управление, изразяващо се главно в отписване и продажба на кредити, общите класифицирани заеми през отчетното тримесечие се покачват с 43 млн. лв.

През периода април – юни при класифицираните кредити в банковата система е отчетено запазване на тримесечния темп на растеж от 0.3%.

В рамките на второто тримесечие експозициите с просрочие над 90 дни се увеличават със 118 млн. лв. 1.2%, при темп и размер, сходни с тези през първите три месеца на годината. Делът им в брутните кредити в края на юни е 17.1%, при 16.9% към март.

Степента на провизираност на класифицираните експозиции през тримесечието се повишава. Съотношението на брутните необслужвани кредити към всички налични буфери в системата като разходи за обезценка, специфични провизии за кредитен риск и капиталов излишък се увеличава до 99.3%.