Протестите от последните две седмици заслужават да се увенчаят с успех. Те са справедливи, градивни, красиви. Не стихват въпреки дъждовете и опитите за провокации. Хората поискаха България обратно от ноктите на впилата се във властта върхушка. 

Но какво би било успех? Ще бъде ли достатъчна оставката на кабинета на Пламен Орешарски? И какъв е рискът, че на следващите избори резултатът няма да се повтори и пак да се върнем в изходна позиция?

Ясно е, че все от някъде трябва да се започне и след един такъв публичен "линч", следващите управници ще са малко по-внимателни.

Народът не може вечно да е по площадите, за да напомня на депутатите да не кривват от правия път. Тоест, нещата от тук нататък ще трябва да се случат по нормалния ред, при който едните активно следят какво се случва в държавата и изразяват позиция, а другите са отворени за диалог и при пълна прозрачност вземат решенията.

За това са нужни професионални политици - визионери и партии, които стоят зад гърба им и за които работят хора, обединени от едни разбирания. Колкото и романтично да изглежда фигурата на независимия гражданин - управленец, това е нещо, от което младата ни демокрация не би могла да се възползва.

Ето защо и лозунгите за въвеждане на мажоритарни избори или промяна в конституцията предизвикват смут сред хората, които познават законите, механизмите, по които работи държавата и имат памет за случилото се през последните десетилетия.

Станислав Костов е преподавател в Софийския университет, тесен специалист в областта на Право на Европейския съюз. С него се опитваме да видим кой от призивите на протестиращите заслужава да бъде реализиран и кой не е добре обмислен и е по-скоро вреден.

Като юрист как гледате на призивите да променим конституцията, да свикаме Велико Народно събрание? Смятате ли, че са осмислени и като цяло смислени и биха довели до желаната промяна?

Те са първосигнални и не почиват на предварителен анализ. Според мен няма никаква логика в момента и не е най-големият проблем да пипаме конституцията, независимо от това, че сигурно има много области, в които тя може да бъде променена. Това не е приоритет.

Това, което стои на дневен ред, е, ако ти си решил да направиш нещо, своя собствена инициатива, да можеш да изтеглиш един кредит, да започнеш бизнес. Той да не е свързан с безкрайни разходки до администрацията и безкрайни регулаторни режими, за да дойде накрая данъчния, който да направи всичко възможно да ти време бизнеса. Това е, което трябва да се направи, за да могат хората, които имат предприемаческо усещане, да дръпнат и така да повлекат останалите. Защото когато един човек започне собствен бизнес, той започва да осигурява себе си, после семейството си, в последствие ще наеме допълнително хора на работа ...  Това е проблемът, а не промените в конституцията.

Те не са на дневен ред. Още по-малко трябва да се правят прибързано. Ако някой смята да прави промени, трябва да го направи чрез компетентна, малобройна експертна група ( казвам малобройна, за да не се размива отговорността). Трябва да се обединим около 5 имена на смислени професионалисти, които да направят едно предложение в рамките на 2 години и  върху което после да се дискутира достатъчно.

Как гледате на призивите за свикване на Велико Народно събрание?

Първо трябва да решим какво ще променяме в конституцията и тогава да свикваме Велико Народно събрание. А не първо да свикваме Велико Народно събрание, което не знае какво да прави и в рамките на един мандат и за една година да промени конституцията така, че после съвсем да не можем да я познаем.

Какви са клопките на мажоритарния вот?

Ние видяхме и виждаме проявления на мажоритарния вот в редица избори – на президентските избори, където избирахме между Георги Първанов и Волен Сидеров. Видяхме го при избора между Ивайло Калфин и президента Росен Плевнелиев. Видяхме го и  на парламентарните избори през 2009 година, когато имахме по един мажоритарен кандидат в многомандатните избирателни района. Това всички си избрахме Бойко Борисов. Виждаме го в местните избори във Варна през последните петнайсетина години. Това там е  мажоритарният избор.

Той не, че е лош сам по себе си, но той няма да реши проблема. Не е панацея. Хората искат да гласуват за личности, но тези личности трябва да бъдат професионални политици. А не да си гласуваме за хора, които са ни просто симпатични, защото сме ги виждали по телевизията.

Това, което й липсва на нашата държава, са професионални политици.

А експерти?

То да не се окаже, че политици може и да имаме, но експертите да не са ниво. Но този въпрос е  свързан с това, че българинът сам по себе си е некомпетентен. Разбира се, че има изключения във всяка посока, но българинът е неефективен и некомпетентен и това се отнася и за експертите.

Съществува идея за определянето на експертни групи, които да разработят необходимите пътни карти за реформи в държавното управление. Как гледате на нея?

Първият въпрос е кой ще ги назначи? Втори въпрос е кой ще им плати. Защото това е огромна работа, която изисква поне известно време човек да не се занимава с нищо друго. Това, дето някой ще дойде и про боно ще тръгне да прави някакви неща у нас винаги ми е било малко съмнително. Не, че е невъзможно, но не сме в 19-ти век.

Важно е кой ще ги назначи тези експерти, каква задача ще им постави, каква свобода ще им даде и как ще осигури тяхната работа, така че те да могат максимално качествено да я свършат. Тя трябва да бъде обезпечена технически, финансово и политически - в смисъл всички да са обединени около идеята, че нещо трябва да се направи.

Възможен е и друг вариант - политиците да зададат посоката. Примерно,  вадим прокуратурата от съдебната власт. И от там нататък технически да се види кое как трябва да се направи. Възможен е и обратния вариант - ние сме убедени, че прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната власт. Експертите по теоретичен начин извеждат аргументите в подкрепа на това и предлагат как да се направи. Въпрос на организация. Не виждам кой ще я създаде тази организация.

Съществува опасност ако не се променят правилата, при които се провеждат изборите у нас на следващото гласуване резултатите от последния вот да се възпроизведат ...

В новия парламент ще се повторят същите политически сили, които са и сега. То няма причина да е нещо различно.

Промяна в Изборния кодекс не би ли могла да промени нещо в тази насока?

Промяна в изборния кодекс очевидно е задължителна. Избори преди да е извършена такава промяна, не трябва да се правят, за да може да се гарантира честността на вота по всеки един възможен начин -  през избирателни списъци, през евентуално активно гласуване, през въвеждане на машинно или електронно гласуване, да се препятстват каквито и да било опции за влияние. Не вярвам, че е възможно да се изкорени купуването на гласове, но така или иначе това винаги ще бъде във властта на тези, които имат ресурса. То е ясно.

На следващо място нещо, което честно казано ще спести всички тези странности на мажоритарния вот, е възможността за редене на преференциална листа в пропорционалната избирателна система, каквато възможност имаше преди в Изборния кодекс. Тя  имаше доста висок праг. Такъв праг изобщо не трябва да има.

Когато това бе направено всяка от големите партии бе направила двойни листи и примерно от 16 мандата в 23-район ГЕРБ и БСП предлагаха 32 души. От тези е ясно, че всяка партия може да вкара 5 - 6 максимум 7 души. Е , ако не намериш от 32-ма човека поне 6 - 7, които са ти по-на сърце от другите, едва ли някой ще може да ти помогне.

Хората дотолкова са отвратени от сегашните политици, че им е трудно да намерят и един понякога ...

Тогава влез ти! Участвай в политическия живот! Ще бъдеш поканен тъй или иначе в тези листи и хората ще гласуват за теб, защото си много качествен. Но политическият живот някак си трябва да се осъществява чрез политическите партии. Ако искаш да участваш, кандидатирай се чрез партийна листа или чрез ...  да, може би тези идеи за улесняване на независимите кандидати са много привлекателни, сигурно не е лошо, но пък аз не мога да си го представя. Защото до сега не сме имали такава ситуация и не знаем как ще се държат тези независими депутати когато си един от 240.

Когато си един от 240 ти очевидно никаква смислена работа не можеш да свършиш и няма какво да се лъжем. Ще внасяш някакви законопроекти, които я някой ще им обръща внимание, я не. Този вариант, колкото и да ни изглежда привлекателен, не виждам някой от февруарските протестиращи да го направи. Никой не се издигна като независим кандидат да видим колко гласове ще спечели.

Никога не си наясно какъв интерес ще стои зад този човек, който ще организира такъв ресурс. При партиите, поне на пръв поглед е по-ясно.

Така че участието в политическия живот в една парламентарна демокрация се осъществява чрез политически партии. Хората могат да регистрират такива и да участват, за да проведат свои идеи и политики.

Как според вас ще се разреши кризата с народното недоволство и разочарованието от политическата класа?

Което и правителство да бъде назначено, ако е ясно, че ще има 10 хил. човека, които викат отдолу под прозорците, сигурно ще му действа дисциплиниращо. Но в един момент това ще се превърне в нещо обичайно и ще изгуби този дисциплиниращ ефект. Просто така ще изглежда реалността.

Когато тази енергия бъде впрегната в нещо съзидателно, всеки я използва за себе си, за да може после да даде и на обществото, ми се струва, че и политическата страст ще бъде минизимирана. Но ние сме бедна, южна държава, едва ли може да се очаква това да се оправи в следващите години в разумно време. За това са виновни политиците, които са проекция на така компетентното ни общество. Не можем да си изберем други, защото това сме ние.