Възстановяването с 25% на фондовия пазар в САЩ от октомври месец насам се случи защото основните централни банки по света отвориха шлюзовете и изляха порой от евтини пари, с което общият обем на финансовите инжекции от 2007 година до сега достигна близо $ 7 трлн. Това е достатъчно, за да се даде на всеки мъж, жена и дете на Земята по $ 1 000.

Тези усилия бяха полезни в началото на кризата, когато глобалната икономика бе на колене, фабриките бяха притихнали, а петролът се търгуваше около $ 35 за барел. Сега нещата са различни. И колкото повече евтини пари се изливат сега, толкова по-лошо ще става.

Последната вълна от стимули се зададе през месец ноември миналата година, когато ФЕД улесни чуждестранните банки да заемат долари при ниска лихва. През декември в същата игра се увлече и Европейската централна банка, която предложи на банките от еврозоната 3-годишни заеми при ниска лихва. Същото упражнение се повтори и през тази седмица. Сега вниманието отново е насочено към ФЕД, който най-вероятно ще каже нещо в тази насока след срещата на борса през март или през април.

Дали ще има трета серия на програмата за количествено улеснение, което по своята същност представлява печатане на пари и изливането им в икономиката?

Има много причини, поради които се смята, че Бен Бернанке ще натисне спусъка на следващо количествено улеснение. Една от тях е, че настоящата политика на ФЕД е изцяло насочена към предприемането на допълнителни действия, които да окажат подкрепа на икономиката, игнорирайки проблема с инфлацията. На второ място Бернанке, който е републиканец, както и предишния президент на САЩ Джордж Буш, губи популярност в дясното политическо пространство и най-вероятно няма да получи нов мандат начело на централната банка. Това ще го накара да прави всичко, което е по силите му, за да бъде Барак Обама преизбран за президент на САЩ, защото това е и шансът на Бернанке за оставане в кариерата. Такава е човешката природа.

На трето място, за да защити имиджа си на орган, който не е политически, не би искал да предприема действия, които са опасно близо до деня на изборите за президент. Ясни са притесненията за втората половина на годината, когато евентуално икономиката ще се забави и за да няма спекулации по темата, че ФЕД удря рамо на Обама в подходящ момент, най-вероятно ще се предприемат действия по допълнително улесняване на икономиката на САЩ още през следващите месеци.

На четвърто място цялата академична кариера на Бернанке е изградена върху теорията за масивните монетарни инжекции като спасителни за икономиките - първо през Голямата депресия, а после и при японската дефлационна криза. Преди настоящата глобална криза във финансовите среди наричаха Бернанке "Хеликоптерът Бен" заради неговото схващане, че ако нещата тръгнат много да се влошават,  може просто да се излеят доларови банкноти върху икономиката, като от хеликоптер, и така дай бъде даден стимул за развитие. Бернанке е целеустремен да докаже, че тази негова теория работи, при това в реално време.

Лесно е да се повярва, че всичките структурни проблеми могат да бъдат разрешени с повече пари в брой - проблемът с ипотеките на домакинствата в САЩ, с бюджетният дефицит, прекомерният дълг, с неработещата политическа система. Притеснителното е обаче какви проблеми създава това. Например при петрола.

Анализаторите в Bank of America Merrill Lynch са на мнение, че независимо от това какво ще се случи в Иран или където и да е в Близкия Изток и Северна Африка, наливането на още пари в икономиката ще доведе до скок в цените на петрола до $ 200 през следващите 5 години. Това ще повлече нагоре и останалите цени, но петролът е най-критичен към настоящия момент.

В краткосрочен план, анализаторите очакват, че сама по себе си програмата QЕ3 ще добави допълнителни $ 12 към цената на петрола, което автоматично води до цена от $ 5 за галон бензин в САЩ.

Покачващите се цени на петрола вече стигнаха опасната зона. Всички рецесии от Втората световна война насам, с изключение на една през 1960 година, бяха предшествани от скок в цената на петрола. В момента глобалната икономика харчи повече от 8% от създадения Брутен вътрешен продукт за покриване на енергийните си нужди. Това е пиково равнище, което последно наблюдавахме през 2007 - 2008 година, когато се надуваше балонът при стоките. Преди това подобни разходи за енергийни стоки имаше през 1970 и 1980 година когато по света се наблюдаваше енергийна инфлация.

Ако има трето количествено улеснение, данъкът за горива, който икономиките плащат, може да стигне неконтролируеми нива. Бернанке не може вече да подминава този факт, както го правеше през миналата година, защото показателите, които мерят инфлацията през цените на храните и горивата, вече категорично отчитат покачване.

През последните 20 години се случваше нещо важно, което оставаше скрито под повърхността на събитията. Инфлацията бе поддържана в граници заради масивния технологичен напредък и ръста на производителността, както и от възхода на ултра - евтиното производство в Азия. Тези антиинфлационни фактори сега се изчерпват поради ред причини, сред които ръстът на структурната безработица, нарасналите разходи по експедицията на стоки и товари, недостигът на тясно специализирани кадри в някои индустрии.

За ФЕД това означава, че има твърде малко пространство за маневри, в случай че нещо се обърка. Това също така означава, че поскъпването на енергията може много бързо да прерасне в инфлация.

По-високата инфлация ще удари икономиката едновременно и от различни посоки. При 200 долара за барел петрол еврозоната ще бъде ударена като от торпедо. Периферните икономики като Гърция, Италия и Испания са силнозависими от вноса на ирански нефт.

Торпедото ще удари и потребителите, които ще ограничат пазаруването. Нека не се забравя, че в момента потребителите и техните покупки захранват две трети от икономиката на САЩ. Доказано е, че ако ръстът на потребителските цени изпревари ръста на заплатите с 0.55% до 0.75%, то хората рязко се превръщат в спестовници.

Може да се очаква, че един изблик на инфлация ще бъде бързо последван от дефлация заради динамиката на счетоводните рецесии, които се характеризират с прекомерен дълг. Светът се оттърва точно от такива рецесии. Тези процеси водят до натиск върху потенциала за растеж на икономиката, защото милиони хора стоят без работа, а образованието и здравеопазването се оказват неефективни.

Това е причината, поради която Бернанке трябва да скъса с този съветски уклон в планирането на икономиката. Все още катастрофалните последици могат да бъдат предотвратени. Онова, което бе направено с Операция Туист, с увеличаването на парите в обръщение на $ 2.8 трлн. и с наливането на $ 1.5 трлн. в банките, е достатъчно. Сега е време за структурни реформи и топката е в ръцете на американския конгрес. /Anthony Mirhaydari, MSN Money