Пловдивската стокова борса е готова с 9 контракта на стоки, които да се търгуват на принципа на фючърсната търговия. Инфраструктурата за това е изградена, но липсва нормативната уредба на клиринговата къща, казва Красимир Давчев,  председател на Съвета на директорите. Според него търговията с фючърси у нас би стартирала при по-изявен интерес от страна на играчите, а редом до традиционните стоки, на борсата в Пловдив могат да се пуснат за продажба биогорива и дори вредни емисии.

 

По-близо ли е стоковата борса в Пловдив до търговията с фючърси?

 

Ние имаме готовност за стартиране на електронна търговия и ако влезете в сайта ни ще видите правилата за неприсъствена търговия. Организирането на такава е предвидено в Закона за стоковите борси и тържищата, с последната му промяна от 2006 година. Тоест, те са готови, утвърдени са от държавната комисия, минаха и през общо събрание на борсата от края на месец май. От друга страна е закупена техниката и е оборудвано сървърното помещение, необходими за провеждането на електронна търговия. В момента го тестваме по отношение на програмните продукти, веднъж за търговия, втори път за клиринговане.

 

От там нататък са изготвени 9 контракта съответно за зърнени култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед,  горивата: бензин, дизел, газьол, евро дизел и слънчогледово олио. Контрактите са с 10 и 30- дневен срок на доставка и ако ги включим към добре работеща клирингова система, която да гарантира сделките, това вече е основата на фючърсната търговия в България.

 

За съжаление, у нас тя е забавена доста през годините, тъй като няма яснота по отношение на клиринговата къща.

 

Клиринговата система е едно по-ниско ниво отколкото клиринговата къща. Клиринговата къща е отделна финансова институция, като членовете й имат единствен предмет на дейност да гарантират фючърсните сделки.  Тъй като в момента се гледа този закон за клиринга и сетълмента, още няма такава готовност за стартиране на фючърсни сделки у нас. Затова можем да говорим за 10 и 30 –дневни контракти, които се търгуват на принципа на фючърсните сделки.

 

По ваши впечатления, какъв е интересът на играчите към фючърсната търговия?

 

Обясних ви защо в България нормална фючърсна търговия няма. Проблемът е законов и се казва клирингова къща. Ние правим по-ниското ниво, основата. А това кога пазарът ще се развие, наистина зависи от интереса на играчите. В случая ние визираме инвестиционните посредници и в този смисъл правим връзка между стоковата  и фондовата търговия. Колегите от фондовата борса също показват нагласи за фючърсна търговия. Там това не е осъществимо отново заради клиринговата къща.

 

В България този процес може да отнеме и много и малко време, в зависимост от интереса на играчите.

 

Но факт е, че при фондовата криза от края на миналата година и началото на тази, всички се прехвърлиха на фючърсите с петрол. Цените се вдигнаха до неподозирани височини, в смисъл, че колкото повече петрол ОПЕК произвеждаше, толкова повече се увеличаваше цената, но това не бе поради по-голямото предлагане на суровина, а поради факта, че фючърсите на петрол се намесиха в играта с изместването от фондовия към стоковия пазар.

 

Имаше ли такова пренасяне на интереса от финансов иинструменти към стоки и у нас? Нарасна ли повече от друг път търсенето на зърнени култури например?

 

При пшеницата в момента е характерно, че се търгува само това, което е за износ. Вътрешният пазар е замрял.

 

На базата на това, което сте изградили като инфраструктура за търговия, ще има ли възможност за пускане и на нетрадиционни стоки?

 

От месец февруари миналата година има проект за търгуване на вредни емисии през борсата. Но това трябва да се реши на правителствено ниво. Ще могат да се търгуват и биогорива, макар че при този продукт у нас настроенията много се промениха.

 

Веднъж Европа ни каза да произвеждаме такива горива и веднага след това се надигна вик, че не бива да се хаби селскостопанска продукция. Най-евтино е да се произвежда гориво от обелки, целулоза, отпадъка от обрязването на лозите. Но самата технология към момента е изключително скъпа, затова като основна суровинна база се оказват маслата, например палмовото и маслодайните култури- слънчоглед рапица. Тоест получи се един разнобой. Но пък дали ние ще изнесем слънчогледа навън и няма да знаем каква е съдбата му, дали отвъд граница няма пак да стане на биогориво, не е ли по-добре да остане тук, добавената стойност от преработката му да остава в България?

 

Имате ли наблюдения, че тези, които произвеждат суровини, годни за производство на биогорива, предпочитат да ги продават навън, вместо у нас?

 

Предстои да видим така ли е наистина, след като, както ви казах, нямаме мощностите за производство. Някои се опитаха да направят такива преди две години и фалираха.  При дадената обстановка, пъзелът се реди в движение.