Дали ЕС не рискува с Хърватия, както го направи с България и Румъния през 2007 г.? Шведският ежедневник Svenska Dagbladet, публикува анализ на предстоящото присъединяване на Хърватия към ЕС на 1 юли.

 

След по-малко от месец, Хърватия ще стане най-новия член на ЕС. Има значителни опасения по отношение на това решение. Когато Румъния и България бяха приети в Европейския съюз, към тях се отправяха същите критики - корупция, слаба съдебна система и очевидни недостатъци в борбата с организираната престъпност.

 

Пет години по-късно, Румъния и България все още са под контрола на Европейската комисия, известен като механизъм за сътрудничество и проверка, който в рамките на ограничен период от време трябва да гарантира, че бъдещите членове изпълняват стандартите на ЕС.

 

Хърватия също се бори с корупцията и организираната престъпност и по-специално с трафика на хора. Но все пак е в по-добра позиция от другите две балкански страни.

 

Причините за това са няколко. Първо ЕС си научи урока. Вместо да разчита на бързи реформи след присъединяването, Хърватия бе принудена да изпълни почти всички мерки преди това. В случая Брюксел действа на принципа "проверката е висша форма на доверие".

 

Критичен доклад от есента на миналата година принуди правителството в Загреб да повиши темпото на реформите и в момента се работи по това, всички изисквания да бъдат изпълнени преди 1 юли. Съдебната система се подобрява, както и борбата с корупцията, въпреки че тя все още е предизвикателство.

 

Второ, България и Румъния са най-бедните членове на ЕС. Доходите на българите са около една трета от средните за съюза, като 25 на сто от тях живеят под прага на бедността. А растящата миграция поради недоимък към големите западноевропейски градове, често е под контрола на организирани престъпни банди.

 

Но Хърватия принадлежи към най-проспериращите страни в бивша Югославия с нива на заплащане почти двойно по-големи от тези в България, въпреки че извън туристическите курорти по крайбрежието бедността също е често срещно явление.

 

И не на последно място, от края на 90-те години на миналия век Хърватия извървя дълъг път от агресивен национализъм към помирение със Сърбия и Босна и Херцеговина. По време на официално посещение в Сараево преди три години, президентът Иво Йосипович се извини за военните престъпления по време на войната за независимост (1991-1995 г.)

 

Така присъединяването на Хърватия може да се превърне в добър пример за Сърбия, която се надява да получи скоро зелена светлина за започване на присъединителни преговори, посочва Джералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност.

 

И все пак, ЕС се отваря за членството към страната със сериозни проблеми. На първо място това е икономика, която се нуждае структурни реформи и повече конкурентоспособност, младежката безработица е около 50%, а е налице и нездравословно голяма зависимостта от туризма.