Европейските лидери достигнаха до договореност относно фонда, от който в бъдеще ще се помага на закъсали членки на еврозоната. На срещата си в Брюксел бяха уважени предложенията на Германия, че е нужно да се договори нов срок за извършване на вноските от страна на страните членки за фонда – предава BBC.

Позитивизмът на тази новина е затъмнен от притеснения за финансовото състояние на Португалия, която не иска да тегли обвързващ кредит от международните финансови институции. Макар че в средите се говори, че е само въпрос на време, португалските министри, присъствали на срещата в Брюксел, отричат, че ще последват съджаба на Гърция и Ирландия.

Месеци бяха необходими, за да се стигне до единно становище за фонда. Европейският механизъм за стабилност, European Stability Mechanism, ще започне да работи от 2013 г. и когато разгърне пълния си капацитет, ще бъде в състояние да отпусне ефективно като кредит 500 млрд. евро. Срокът на действието му ще е перманентен.

За учредяването на ESM обаче освен правителствени гаранции за 620 млрд. евро са необходими също така 80 млрд. евро в налични пари. Те ще се изплащат от страните членки по договорена квота на пет равни вноски.

FAZ обобщава позицията на най-силната страна в еврозоната: 22 млрд. евро кеш трябва да плати Германия до 2017 г. Берлин е настоявал в договора за ЕС да се впише текста, че финансова помощ ще се отпуска само в случаи, когато е подложена на въпрос финансовата стабилност на цялата еврозона.

Страната, която получи кредит от ESM, ще трябва да изпълнява строги икономически и финансови мерки. Предвидена е и възможността частни капитали също да участват в оказването на помощ при криза.

Страните от ЕС се договарят и за реформи в банковия сектор, които ще предотвратят избухването на нова банкова криза. В случай на нужда, притеснените банки ще получават подкрепа от държавата – но засега няма по-конкретна информация по тази линия.

Държавите членки на еврозоната ще трябва да отговарят на по-строги условия – не само за дефицитите, а и за равнището на държавния дълг. Страната, която има публичен дълг над 60% от БВП – а такива са почти всички – се задължава да намалява разликата между референтната и реалната стойност на дълга с една двайста годишно.

Страната, която е направила грях с дефицита или дълга, още при разкриването на процедура срещу нея ще плаща глоба. Тази глоба е нещо като залог за добро поведение – ако фискалните резултати на виновника се подобрят, глобата ще й се връща обратно. Процедурите – от своя страна – стават автоматични.

„Пактът за еврото“, предложен по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел, заедно с това трябва да стимулира европейските страни да правят реформи и да повишат конкурентоспособността на икономиката. Към това спада промяна на пенсионните системи в съответствие с демографските реалности, както и заплащане на труда, обвързано с производителността.