Какви обезщетения мога да получа при съкращение и какво да направя за да ги получа

 

автор: Мишел Гутсузян,
в. "КАПИТАЛ"

"Останах без работа в началото на февруари и сега съм на борсата и разчитам на помощи за безработни", разказа 32-годишният инженер от София Здравко Карастоянов. От месеци фирмата, в която работел, изпитвала проблеми заради намаления обем поръчки и в началото на тази година шефът му му връчил едномесечно предизвестие за уволнение.

Заради кризата се очаква хиляди хора да изпаднат в положението на Здравко. Само през декември безработните се увеличиха с над 15 хил. Тенденцията се поддържа и от факта, че за по-малко от две седмици през януари над 20 фирми от цялата страна са подали уведомителни писма за предстоящи масови уволнения до Агенцията по заетостта. По-голямата част от предприятията са от шивашката промишленост и машиностроенето, но едва ли има сектор (а и служител), който да не е заплашен. Затова не е лошо да научим какви са правата ни при евентуално съкращение и какво трябва да направим, за да можем да се възползваме от тях. За целта все пак е важно да разберете дали сте

съкратен или уволнен

защото от това зависи в голяма степен размерът на обезщетението. Според Кодекса на труда за масови се считат уволненията, за които причината не е в работника, при които фирми с над 100 служители съкращават минимум 10 на сто от персонала си. В тази категория влиза и освобождаването на минимум 10 души от компании, в които работят между 20 и 100 души. При прекратяването на договорите служителите имат право на парично обезщетение за неизплатен годишен отпуск.

Работниците могат да получат обезщетение и когато работодателят им ги накара да напуснат, преди да е изтекло предизвестието за прекратяването на договора им. В този случай фирмата дължи обезщетение колкото е заплатата на служителя за неспазения срок на предизвестието. Работодателят може и сам да предложи прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение и ако служителите му се съгласят с това, той трябва да им даде по четири месечни заплати, освен ако договореното в Колективния трудов договор обезщетение не е в по-голям размер.

Стъпка по стъпка

Според Кодекса на труда обезщетения за безработица могат да получат само работниците, за които са внасяни осигуровки във фонд "Безработица" за най-малко 9 от последните 15 месеца преди да бъдат съкратени. Те трябва да се регистрират като безработни в бюрото по труда и да подадат заявление за обезщетение в Националния осигурителен институт (НОИ). Паричните обезщетения се изплащат от института по декларирана от безработните банкова сметка, а не както досега в пощите. От началото на 2009 г. хората, останали без работа, ще могат да подават документи за обезщетения и по настоящ адрес, обясниха от НОИ.

От тази година максималният дневен размер на обезщетенията е 12 лв., а минималният - 6 лв. През 2008 г. минималното месечно обезщетение беше 100 лв., а максималното 200. НОИ изчислява стойността на обезщетенията, които са 60% от среднодневния доход, върху който са правени осигурителни вноски през последните 9 месеца. Например, ако служителят е бил съкратен на 31 януари, а от април до декември се е осигурявал върху 400 лв., осигурителният му доход за този период е 3600 лв. За да се получи среднодневният осигурителен доход, сумата трябва да се раздели на броя на работните дни, които се приема условно, че са 189. Сметката показва, че обезщетението за безработица в този случай трябва да е 11.43 лв. на ден. Дори обаче да сте се осигурявали на 1000 или повече лева няма да получите повече от 12 лв. на ден.

Ако сте съкратен и регистриран като безработен в бюрата по труда, тогава държавата ви внася и здравна вноска. Така не губите правото си да ползвате медицински услуги за периода, в който получавате обезщетение (т.е. максимум за година). След това, а и в случаите, в които не сте се регистрирали в бюрото по труда, а сте без работа, трябва да внасяте сами здравните си осигуровки. Поне ако искате да не загубите правото си на безплатно лечение. Това означава - 8% от половината от минималния осигурителен доход. При сегашните нива - разход от малко над 10 лева месечно.

Ако съкратеният подаде документите си до 3 месеца след като е останал без работа, обезщетенията се начисляват от датата на уволнението. В случай че не спази срока, обезщетенията се отпускат от датата на подаването на документите, а закъснението между изтичането на тримесечния период и подаването на заявлението се отрязва от определения период на обезщетението.

Стажът има значение

Периодът, в който безработните имат право на обезщетения, се определя от продължителността на осигурителния им стаж. Ако той е до 3 години, обезщетенията се плащат 4 месеца, което е минималният срок. Максималният период за получаването им е 1 година. От него могат да се възползват хората с над 25 години осигурителен стаж.

Всички служители, съкратени през тази година, през първата половина от срока ще получават по 130% от полагащото им се обезщетение за безработица, за сметка на това, че през останалото време ще получават по 70 на сто от него. Промяната е част от мерките на правителството срещу кризата. Целта й е да стимулира хората, които са останали без работа, да си намерят нова в периода, в който получават по-голямото обезщетение, за да избегнат намаляването му, обясниха от НОИ.

В случай че от предишното получаване на помощи не са изтекли 3 години, безработните получават минималния размер на обезщетението, и то само 4 месеца, независимо от осигурителния им стаж и доход. Същото ограничение важи и за служителите, които са напуснали по собствено желание или са били дисциплинарно уволнени.