Португалия няма да задейства домино ефект, като повлече след себе си още страни в пропастта на непосилно скъпия кредит. Търсейки помощ от Европейския съюз, Лисабон всъщност може да ускори процеса на преструктуриране на дълга на страните в интензивното отделение на ЕС – Гърция и Ирландия.

Това са мнения на Мохамед Ел – Ериан, главен директор на фонда PIMCO. Според негова статия, публикувана в Bloomberg, Португалия бележи вододел в дълговата криза на региона. Вместо да търсят краткосрочно решение на въпроса за покриване на държавните задължения към частните кредитори, официалните кредитори вече ще се ориентират към трайно решаване на дълговата криза.

След като миналия месец парламентът отхвърли новите планове за бюджетни икономии на премиера Жозе Сократеш, под натиска на международни политици, медии и рейтингови агенции, в петък Португалия стана третата държава от еврозоната, потърсила в рамките на последната година финансова помощ.

С помощта на Европейската централна банка, Лисабон вече ще може да получи достъп до спасителните фондове, предоставени от другите правителства, да плаща задълженията по дълга си и съответно да предотврати евентуална банкова криза. Но по-важното според Ел – Ериан е, че оттук нататък дълговата криза в еврозоната ще навлезе в различна фаза.

Тъй като в Португалия през юни предстоят предсрочни избори, ЕС и МВФ няма да могат да си осигурят политическите гаранции, които те търсеха при оказването на помощ на Гърция и Португалия. За да се приложи тяхната програма за реформи на много равнища, ще е необходим преходен механизъм към следващото правителство.

Предвид оценката на пазара за дълга на Португалия, става все по-вероятно, че извънредното кредитиране, което ще осигурят ЕС и ЕЦБ, а на една по-късна фаза и МВФ, ще бъде свързано с някаква форма на преструктуриране на дълга след 2013 г., счита известният инвеститор. Подобен по-широк набор от варианти за действие се предпочита от Германия.

Дали това ще стане наистина, зависи не само от Португалия, а и от резултатите в другите горещи точки на Европа. Най-вече, дали дълговата криза ще подхване и някоя друга членка на еврозоната. Страхът говори, че след Португалия, наред са Италия и Испания.

Капиталовите нужди на тези две държави могат да счупят спасителния чадър на еврозоната, а кризата на периферията ще се превърне в поражение за целия регион.

За щастие, вероятността това да се случи намалява. Все повече европейски банки, сред тях германската Commerzbank и италианската Intesa, успяват да наберат допълнителен частен капитал. Тенденцията има изгледи да продължи.

Тогава ЕС, ЕЦБ и МВФ ще сменят фокуса си в работата си с Гърция, Ирландия и Португалия, като доста преди 2013 г. ще се концентрират не върху ликвидността, а върху платежоспособността. Тоест, ще задействат диференциран подход към всяка от трите „спасени“ държави, а и към другите казуси на дълговата криза.

След като опасенията за по-широко разпространение на „дълговата зараза“ отшумят, изброените официални кредитори ще покажат по-малка склонност да трупат дълг връз дълг, както на практика става сега.

Досегашният подход отложи „страшния ден“ за частните инвеститори /които се страхуват, че няма да получат парите си обратно и искат все по-високи рискови премии за периферния държавен дълг в еврозоната/, но натовари със значителни разходи и без това стресираните данъкоплатци на тези страни.

Засегнати бяха и интересите на ползвателите на публични услуги. Подкопан беше изгледът за постигане на устойчив икономически растеж, за създаване на работни места, за потушаване на социалното напрежение. Освен всичко това, балансът на ЕЦБ беше обременен, а толкова трудно спечеленото доверие в политиката на централната банка е заплашено да ерозира.

На повърхността, помощта за Португалия сякаш повтаря гръцкия и ирландския сценарий. Но не е така. В следващите месеци ще видим уж познати процедури, но те ще бъдат последвани от промяна в парадигмата, особено ако европейските банки продължат да заздравяват капитала си.

В крайна сметка според Ел - Ериан подходът за осигуряване на ликвидност, който е неустойчив, ще бъде сменен от по-трайно решение на дълговата криза на континента.