Повече пари за по-добрите учени

Около 1 100 от хората, които в настоящия момент работят в Българската академия на науките, са със средно образование. Този факт министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов изтъкна като аргумент срещу критиките, че правителството не осигурява достатъчно средства за дейността на Академията.

При над 6300 души персонал, учените в БАН са само 2900. На всеки учен се падат 1.5 души помощен персонал. Според министър Игнатов, това само по себе си говори, че Академията не е реформирана структура – каквото и да твърди нейният председател академик Никола Съботинов. „В института по метеорология например работят 740 души. Какво е това?! От тях едва 70 са учените!“

В Деня на народните будители шефът на МОМН взе участие в учредяването на инициативата „Общество за лоялност“, която си поставя за цел да обедини представителите на бизнеса в подкрепа на българското образование и наука. В изказването си пред събралите се учени, журналисти и бизнесмени, Игнатов остро разкритикува българския нихилизъм, който според него може да се обясни единствено с глупост.

Дори в момент на най-голяма криза, в България се живее по-добре, отколкото на повечето места по света, заяви той. „България е добро място. България има добро образование“, акцентира професорът по египтология, който в кариерата си има и два мандата като ректор на частния Нов Български Университет. Игнатов призна, че в момента се борим с последиците от нашата „неграмотност“ и неинформираност през първите години на Прехода, подсилила нихилистичните настроения в страната.

Посланието на Сергей Игнатов към БАН е, че Академията не следва да разпределя бюджета си по равно между всички университети /както прави в момента/, а да предоставя повече средства на подбрани, на най-добрите структури. Такъв например е Институтът по математика и информатика, който е „на световно ниво“ и съответно заслужава по-високо финансиране, отбеляза министърът.

След като силните структури в БАН се стабилизират, може да се помисли и за увеличаване финансирането на изоставащите, предлага Игнатов. В реформите си през миналата година обаче, вместо да подкрепи онези научни звена, които се справят по-добре от останалите, ръководството на БАН е сляло институтите, получили висока международна оценка, с по-слабо представящите се.

В Бюджет 2012 г. правителството предвиди 54 млн. лв. за Българската академия на науките. Ръководството на Академията изчислява нуждите си на 95 – 98 млн. лв. годишно. Според акад. Съботинов, с отпуснатите пари догодина могат да се платят само 65% от работните заплати на учените /средно под 600 лв. месечно/, а за разходи като поддръжка на инфраструктура, ток, вода и отопление въобще нищо не остава.

Ако икономиката на България се развива добре и ако в бюджета догодина има повече пари – ще има малко повече пари и за обучение и наука, успокои министър Игнатов. В проектобюджет 2012 г. разходният лимит на МОМН е увеличен с 50 млн. лв. спрямо тази година.

Будителите създадоха България, но науката през XXI век претърпя драстична промяна. Науката вече е мрежа, а не кула от слонова кост. Учените трябва да намерят сили да излязат в света и да се сблъскат с живота, сподели визията си професор Игнатов. Образованието трябва да бъде по-прагматично. Частните университети като НБУ и ВУЗФ според него никога са нямали проблем с бизнеса. А предоставените от Европейския съюз 90 млн. лв. за стажантски програми също вдъхват надежда.

Според приетата през август Национална стратегия за научните изследвания, университетите се превръщат във водещите научни центрове в България, като БАН трябва да се съобрази с този факт и да сътрудничи с университетите, каза още той.

„Общество за лоялност“ е инициатива на консултантската организация Брейн Сторм Консулт. Резултатът на обществото дотук е новосъздадената магистърска програма „Счетоводство и контрол“ в Стопанския факултет на Софийския университет. Пред записалите се 20 студенти гостуващи лектори от практиката споделят опита си. Предвидени са стипендия за най-добрия и стаж за други 5-ма.

Камелия Терзийска, шеф на Брейн Сторм Консулт, заяви по време на срещата: големият ни проблем е, че студентите, завършили български университети, се реализират в чужбина. Другият проблем е, че те избират да учат в чужди, а не български университети. Темата за емиграцията беше многократно засегната в изказванията днес. Професор Георги Чобанов, декан на Стопанския факултет в СУ, директно заяви: „Нямаме нужда от хора, които искат да им създадем условията, за да се върнат от чужбина“.

„Може да смените пространството, но няма къде да избягате от съзнанието си /на българи/“, обобщи Сергей Игнатов. Според думите на министъра, вече има интерес от нашите емигранти в чужбина, които смятат да се завърнат в родината си, а децата им не боравят добре с българския език, за нещо като подготвителен клас по български.