Правителството ще трябва да намери 600 млн. лв., а България ще охранява Черно море заедно с Турция и Румъния. На фона на все по-тежкия недостиг на средства за сектори като здравеопазване и образование България направи сериозна заявка пред ключови съюзници да увеличи почти двойно бюджета си за отбрана. Това стана по време на срещата на лидерите от Централна и Източна Европа и президента на САЩ във Варшава, където се отбелязват 25 години от началото на демократичните промени в Полша. Форумът премина под знака на обещания от всички натовски държави да увеличат военните си бюджети като част от поуките от кризата в Украйна. Барак Обама обяви план за програма на стойност 1 млрд. долара в подкрепа на усилията за подобряване на сигурността и взаимодействието на страните от НАТО в Централна и Източна Европа. 

Във Варшава България беше представена от президента Плевнелиев. "На срещата на върха на НАТО в Уелс есента България трябва да препотвърди ангажимента си в рамките на алианса за достигане ниво на разходите за отбрана и сигурност от 2% от БВП. Това трябва да направят и другите страни от НАТО", заяви в полската столица и българският държавен глава. По думите му страната ни не може да се оправдава само с икономическата криза. "Ние трябва да работим за своята сигурност, а това означава и инвестиции", заяви държавният глава. 

Към момента разходите за отбрана са 1.3% от БВП. Това са близо 1.095 млрд. лв. Парите обаче стигат единствено за поддръжка на старата техника и липсват всякакви пари за модернизация. През последните години България е лидер в намаляването на парите за отбрана. Но това е тенденция, която се наблюдаваше до началото на кризата в Украйна в почти всички натовски държави. 

При влизането си в алианса преди 10 години България обеща да отделя по 2% от БВП за отбрана, но така и никога не постигна този процент. Ако от следващата година трябва да се увеличи бюджетът с 0.7%, това означава, че ще трябва да бъдат намерени още над 600 млн. лв. На фона на тегленето на нов кредит от държавата, за да се плащат стари дългове, увеличението засега изглежда невъзможно. 

"Много зависи от това, което ще се случи в България до септември", коментира пред "Сега" председателят на парламентарната комисия по отбрана Янко Янков. 

На практика увеличението от 600 млн. лв. във военния бюджет е цената, която България ще трябва да плати за покупката на осем нови изтребителя. 

Проектът за покупката на нови изтребители беше форсиран в началото на април след посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който ясно показа в София, че трябва да се прекрати зависимостта на българската армия от Русия. Расмусен призова България и да изпълни обещанието да отделя по 2% от БВП. Въпреки че още тогава не беше ясно откъде ще се вземат парите за покупка на нова военна техника, българските власти отговориха положително на призива на Расмусен.