"БСП ще изпревари ГЕРБ на вота", прогнозира за "Труд" социологът Андрей Райчев. "Партията с най-много гласове на парламентарните избори през 2009-а ще се казва БСП", категоричен е той. Според него СДС и ДСБ ще се обединят преди вота и ще съберат повече от 10% от гласувалите. Това ще доведе до отлив от ГЕРБ, поради което червените ще изпреварят по влияние партията на Бойко Борисов. В новия парламент ще влязат 7 партии: БСП, ГЕРБ, ДПС, "сините" /СДС и ДСБ/, "Атака", НДСВ и коалиция около ВМРО.

"24 часа" представя прогнозите на трима социолози за конфигурацията в бъдещия парламент. Според Юрий Асланов от "Афис" ситуацията е на кантар заради близките резултати - разликата е към 3-4 на сто. По-конкретна е Румяна Бъчварова от "Марсет линкс" - 90% шанс за победа за ГЕРБ. 10% - за малка разлика с БСП, но при изключително ниска активност, под 40%. "ГЕРБ с малко, но за четири години", отсича Станислав Стоянов от "Алфа Рисърч".

"Стандарт" пък предлага мнението на трима социолози за възможността за предсрочни парламентарни избори. Кольо Колев от "Медиана" обяснява, че вече няма дори физическо време за предсрочни избори. Това значи да прогнозираме криза през януари, но такава е невъзможна. Напрежение в управлението може да възникне само при крайно остър негативен доклад на ЕК през февруари. Но дори да се премести датата за гласуване - заедно с вота за евродепутати, той пак ще е редовен. Според проф. Петър-Емил Митев - Институт за социални ценности и структури "Иван Хаджииски", парламентари избори, непосредствено преди редовните, могат да имат само един политически ефект: огромно психологическо предимство на опозицията. При стабилно мнозинство на управляващата коалиция в НС едва ли може да се очаква такова самоубийствено решение. При твърде критични европейски сигнали отново може да има опозиционен натиск, но без организационно-политическа стойност. Преценката на Васил Тончев от "Сова Харис" е, че най-голямо влияние върху изборите ще окаже възможността да се усвояват еврофондовете.

"Повторни избори ще са безотговорност", заявява в интервю за "Труд" неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. И развива своето виждане: "В България първо ще проведем и ще получим резултатите от евроизборите. После ще имаме поне още месец за работа по нашите парламентарни избори. Това ще е времето, в което всички партии максимално ще мобилизират електората. И ще обяснят на хората, че третият избор ще потвърди резултата от първите два и ще вкара държавата освен в световна финансова криза и във вътрешнополитическа криза. Това е безотговорно отношение. Тогава на българите ще им стане ясно, че трябва да гласуват на всяка цена! Защото резултатите от третия вот действително могат да наложат коалиции, които днес изключваме", предупреждава Борисов.

"НДСВ изчерпан проект? Колкото теориите за края на света!", е озаглавено интервюто в "Класа" с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. По думите му, проектът НДСВ е "изчерпан", защото ценностите, на които те държат и за които претендират, може би са малко чужди на онези, които търсят непрекъсната конфронтация. И са им чужди, защото искат да са по-радикални и с това се чувстват по-интересни, по-велики или по-мощни. Консенсусът е нещо много по-важно, центризмът, либералното мислене, обобщава Сакскобургготски.

"Още кметове мишена на ДАНС", съобщава "Експрес". ДАНС и прокурори от ВКС ще поискат отстраняването на още кметове, за които има сигнали в парламентарната Комисия за борба с корупцията. Според председателя на комисията Бойко Великов всичко е в ръцете на службите и прокуратурата, след тяхната намеса можело официално да бъдат съобщени данни за разследваните престъпления. Поводът за ударите е желанието на властта да разбие предизборно местните мафии, които са превърнали ключови градове в свои вилаети. В партийните централи се опасяват, че ако не се справят с тях, местните мафии могат да повлияят на изборните резултати.

"Вече вдигнахме заплатите във войската", потвърждава главният финансист на военното министерство Йорданка Бачева пред "Труд". За войниците и сержантите увеличението е от 105 лв. до 130 лв. Минималната заплата за редник става 625 лв. при сегашна 520 лв. Средната минимална заплата за сержантите, които са много категории, е 700 лв. В стратегията за социална политика, приета от Съвета по отбрана, е заложен като основен акцент повишаване качеството на живота на личния състав от войските и на служителите от системата на МО.

"Харчете с мярка", е посланието за 2009 г. на финансовия министър Пламен Орешарски. В интервю за "Стандарт" той подчертава, че хората трябва да бъдат малко по-пестеливи, но да не променят много домакинските си бюджети. Същото се отняса и за бизнеса. Нужен е по-ефективен контрол върху разходите, по-голяма гъвкавост и ако се наложи - да търсят нови пазари. Орешарски е категоричен, че не трябва да се очаква ново покачване на банковите лихви. Българите не бива обаче да се надяват, че кризата ще свали драстично цените. Въпреки призивите за по-бързо въвеждане на еврото това едва ли ще стане по-рано от 2-3 г. Причината е, че инфлацията у нас ще се запази сравнително висока.

"Срещу кризата трябва да се реагира още сега", казва в интервю за "Дневник" Илиян Василев председател на консултантската компания "Делойт България". Той обяснява: "В България е много важно да изживеем синдрома, че кризата ще е само икономическа и няма да засегне финансовата и банковата сфера. Трябва да издърпаме напред реакциите още сега в началото на годината, защото през май или юни за някои неща ще бъде късно. Кризата дава уникална възможност. Тя е историческа пауза, в която може да се реализират отлагани реформи. Ключова е ролята на публичния сектор. По време на криза натискът върху публичните институции идва от всички страни. Тук внимателно трябва да се разграничат легитимните обществени протести от лобистките дейности. Много е важно как ще се балансират, защото буферите ни не са чак толкова големи, а бързите харчове без стратегическа мярка обикновено водят до умножена бедност".

Световната криза и ние - на този въпрос кратко отговарят в "24 часа" водещи експерти. Красимир Катев, бивш заместник финансов министър, определя кризата в България като средно тежка. Тя ще зависи от скоростта на възстановяване и дълбочината на рецесията на европейската икономика. Божидар Божинов - БТПП, обобщава: Има наслагване на външна плюс вътрешна криза на недоверие - в политическия и в реалния сектор. Надали някой ще приеме това леко. Георги Стоев от "Индъстри уоч" борави с цифри - 88 на сто от спестяванията на българите са в депозити и в пари в брой, т.е. тези хора не са уязвими от кризите на финансовия пазар. Не са инвестирали в акции и ако фалират инвестиционни фондове и компании, средният българин няма да го почувства.

"Ще отговори ли кабинетът на исканията на ЕК", коментира "Труд". Припомня се, че в края на отминалата година Европейската комисия срина политическия авторитет на българското правителство и го постави пред тежки за постигане в кратко време предизвикателства, а именно: върховенство на закона, годна за борба с престъпността съдебна система, независимост, прозрачност и цялостно подобрена система за управление и контрол на еврофондовете. Тези изисквания съдържат в себе си минималния праг и максималния таван на очакванията към правителството. Таванът обаче е висок и трудно постижим в кратък период, особено в ситуация на дълбоко обществено недоверие към публичните институции. България има нужда от мащабна публична политика за ограничаване на корупцията и тежка реформа в съдебната система. Но те са възможни само в условията на политически консенсус, който е немислим в навечерието на изборите за евродепутати и народни представители, пише авторът.

"ЕС и България: Кой - кого?", коментира в рубриката "Наблюдател" "Сега". Посочва се, че с европейците трябва да изясним въпроса, за който си дадохме три годишна отсрочка: Ще заживее ли България по европейски стандарти, или ще се наложи ЕС да си преправя стандартите? Иначе казано: Кой - кого? Срокът изтича в края на 2009 г., както е записано в присъединителния договор. Настава време да се търсят нестандартни решения, които ЕК ще патентова заради България. През 2009 г. нашата страна ще привлече повече внимание, отколкото предполага собствената й тежест. В този смисъл може да се каже, че това ще бъде "нейната" година в ЕС, колкото и да не е ласкателно. Превръщайки се в "болния човек" на Европа, както я определят все по-често чужди медии, тя ще получи засилени грижи като пациент. Очертава се мъчителна европейска терапия, но ако е оздравителна ще е за добро.