Труд

"Криза в София"

Криза заради преливащите кофи с боклук в София и пълна мобилизация на наличните фирми по чистотата заради опасност от епидемии обяви вчера правителството. Основният мотив е, че с вдигането на температурите се създава реална опасност за здравето на хората и рискове за околната среда в столицата, съобщи примерът Сергей Станишев. Министрите създадоха национален кризисен щаб. Няколко часа преди това столичният кмет Бойко Борисов прекъсна внезапно официалната си визита в Москва и се прибра в София. От кабинета си той светкавично коментира: "Правителството търси нетрадиционен начин да ни поощри и да ни даде пари. Мисля да започнем със 100 млн. лева." Станишев обясни, че идеята с обявяването на криза не е София да бъде почистена за седмица или месец, а щабът да предложи по-трайно уреждане на въпроса. За чистенето на града ще се плаща от резервите в държавния бюджет.

24 часа

"Властта действа предизборно"

За 81,3% от жителите на София обявяването на боклучена криза в столицата е продиктувано от предизборни цели. Това показва експресно проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" от вчера следобед. Само 13,9 на сто от столичани са убедени, че криза със събирането на отпадъците наистина има и действията на правителството са правилни. За 51,2% събирането и извозването на боклуците е работа на общината и тя ще се справи по-добре от мобилизираните от Националния кризисен щаб сили.

Труд

"Отрязаха МВР от безконтролно следене на интернет и телефони"

МВР няма да има достъп до кореспонденцията в интернет и телефонните разпечатки на гражданите без санкция на съдия. Остава и забраната службите да изискват трафични данни за престъпления, за които се предвижда наказание под 5 г. затвор. Поправките в закона за електронните съобщения бяха отхвърлени със 74 гласа "за", 78 "против" и 6 "въздържал се". Това реши вчера парламентът след повторно гласуване.

Труд

"Яне прави група, сбира 11 отцепници"

Отцепници от няколко опозиционни парламентарни групи ще участват в създаването на нова с името "Ред, законност и справедливост". Това обяви вчера лидерът на РЗС Яне Янев, който ще е шеф на новата формация. Негови заместници ще са бившият седесар Иван Колчаков и Румен Ангелов от ССД. Групата ще е от 11 души, сред които Димитър Абаджиев, независимият Нено Димов, Георги Пинчев от БЗНС, тримата най-прясно напуснали седесари Димитър Димитров, Димитър Йорданов и Марио Тагарински, Борислав Българинов от ССД и излязлата вчера от БНД Татяна Калканова. Към групата на ОДС в парламента пък вчера се присъедини бившият член на "Атака" Христо Попов. Така ОДС вече има състав от 11 души.

Новинар

"Димитров и Костов предварително минираха присъединяването на други десни към обединението"

Това заявява от страниците на изданието Николай Свинаров, член на парламентарната група на БНД. По думите му: "В сегашната ситуация от БНД смятаме, че широкото дясно обединение е пред провал. Създаването на две или три формации в дясното политическо пространство, като изключим ГЕРБ, поставя на изпитание формирането на широко обединение вдясно. Това ще постави пред изпитание възможностите на самите формации да преминат прага от 4% за влизане в парламента. Наличието на повече от една коалиция намалява възможността за пряко участие във властта след изборите, каквато е целта на БНД."

24 часа

"Изненада! Няма да гласуваме мажоритарно"

Този парламент няма да променя системата за гласуване. Вчера депутатите от изборната комисия отхвърлиха всички варианти за промяна в закона. Последователно бяха гласувани искането на НДСВ за преференциални листи, идеите на БСП за смесена система и 31 мажоритарни депутати, както и първоначалното им предложение за 58 преки избранници. И трите варианта бяха отхвърлени.

Труд

"Бариерата 8% ще гримира коалиции в партии"

Припомня се, че враменната комисия за промени в изборното законодателство в сряда гласува бариерата за влизане на коалиции в парламента да скочи от 4 на 8%. Ако идната седмица в пленарна зала бъде гласуван този праг, много вероятно е на изборите да се яви една-единствена явна "Коалиция за България", която няма проблем с изборната бариера. За останалите има изход - законът позволява коалициите да се регистрират като партии, сиреч да се състезават не за 8, а за 4%. В същото време президентът Георги Първанов предупреди законотворците, че ще наложи вето, ако си позволят сега да вдигнат изборния праг. С тази си закана той влезе между чука и наковалнята. По конституция срокът за налагане на вето и датата на изборите са точно определени и има опасност гласуването да се отложи за след 25 август.

24 часа

"Кой е вътре при 8% бариера?"

С този въпрос изданието се обръща към своя социологически щаб. Част от социолозите коментират, че 2 месеца преди парламентарния вот новата поправка облагодетелства партиите, прескочили 4-процентната бариера, а не коалициите. Според друга част обаче поправката ще мотивира обединението вдясно и ще накара партии от този спектър да участват в изборите с регистрацията на онези, с които са коалирани. Възможно е да се стигне до парламент с БСП, ГЕРБ, ДПС и "Атака".

Стандарт

"Яне помпа рейтинг, партията му - не"

Под това заглавие вестникът представя проучване на НЦИОМ, проведено от 20 до 26 март. От него става ясно, че двоен скок прави лидерът на РЗС Яне Янев. От януари до края на март личният му рейтинг е скочил от 13 на цели 29 на сто. Партията му "Ред, законност и справедливост" обаче е с около 2% подкрепа. Ако парламентарните избори са днес за ГЕРБ биха гласували 27,4%, за БСП - 18,5%, на трета позиция е "Атака" с 10,8%, следва СДС-ДСБ - 7,3% и ДПС 7,0%. Топ 10 на политиците оглавява Бойко Борисов с 54 на сто одобрение. В челната тройка са още Стефан Данаилов /52%/ и Георги Първанов /50%/.

Монитор

"Българските митове за изборните системи"

Михаил Константинов. От позицията на експерт той посочва, че мит първи е ниската изборна активност. С този термин се означава отношението на броя на гласувалите към броя на всички избиратели. Колко са гласувалите у нас е известно до последния човек. Но понеже не се знае колко са ни избирателите, то и изборната активност е понятие, лишено от смисъл за България. Друг устойчив мит, който продължава да ни залива, е митът, че нашата изборна система "преразпределя гласове". Има такива системи, но българската не е сред тях. Всеки избирател, който е отишъл за гъби, или и гласувал за малка партия, останала под бариерата, или му е недействителен гласът, произвежда абсолютно един и същи ефект върху изборния резултат - нулев.

24 часа

"Константин Пенчев: Има криза в съда"

Константин Пенчев обяви криза в оглавявания от него Върховен административен съд. Колегите му са толкова претоварени, че има опасност да решават делата с години, а не за месеци, както е сега. Проблемът е, че заради гласувани от парламента различни закони всяко едно дело срещу държавни комисии и агенции се гледа от 15 топсъдии. "Това е грандомания", подчерта Пенчев. Той настоява следващият парламент да промени законите и казусите да се решават от 28-те административни съдилища, а ВАС да се произнася по тях само като втора, последна инстанция.

Сега

"Кабинетът одобри още по-нагъл бартер за НАП с обръча на ДПС"

От трети опит правителството все пак успя да одобри съмнителния бартер за сграда на НАП с фирма, близка до ДПС. Според решението държавата ще създаде с частната фирма ИПК "Родина" акционерно дружество, в което ще апортира четири големи сгради. Държавата ще има само миноритарен дял в смесеното дружество и един представител в тричленния съвет на директорите. След като сградата на НАП бъде построена, смесеното дружество ще бъде ликвидирано. Тогава данъчните ще получат сградата си и ще прехвърлят своите четири имота на ИПК "Родина". Скандалната сделка бе блокирана два пъти заради недоволство на министрите на НДСВ, но вчера мина с личната благословия на премиера Сергей Станишев, който я определи като много изгодна.

24 часа

"Държавата да удари спирачка на харчовете"

Това препоръчва Симеон Дянков, главен икономист към вицепрезидента на Световната банка. В анализ той посочва, че някои от антикризисните мерки, започнати сега, трябва да бъдат продължени, за да може следващото правителство да стъпи на нещо реално за запазване на стабилността. За целта трябва да има сериозно разглеждане на разходите. Да се види по какъв начин могат да се свият бързо - този, следващия месец. Как ще стане този мост между управлението, как могат да се разберат политиците, зависи от общественото мнение. От обществото и експертите се очаква да излязат идеите, че каквото трябва да се направи, то трябва да е през следващите месеци. В противен случай след Септември едно от първите неща, които ще трябва да направи следващото правителство, ще е да съкрати много бюджета. БТА